Вход

Православен календар

Беседа в Неделята на митаря и фарисея

 

1302222203

Днешната неделя в реда на църковните недели се нарича Неделя на митаря и фарисея. Тя е наречена така, защото на днешния ден от Евангелието се чете Господнята притча за митаря и фарисея.

В притчата чрез примера на митаря и фарисея Господ ни учи с какво разположение на духа трябва да се молим в църква или където и да било. Да чуем как се моли фарисеят и как – митарят; кой от тях угодил на Бога със своята молитва и кой – не; с какво угодил единият и с какво не угодил другият, за да се научим и ние винаги да се молим богоугодно, а не за осъждане. Молитвата е велико дело. Чрез молитвата човекът влиза в общение с Бога, получава от Него различни благодатни дарове, благодари Му като на Благодетел за непрестанната Негова милост, или го прославя като всесъвършен Творец.

Фарисеят и митарят се молили в църква. „Двама човека, е казано, влязоха в храма да се помолят: единият фарисеин, а другият митар”. Фарисеят се молил така: „Боже, благодаря Ти, че не съм като другите човеци, грабители, неправедници, прелюбодейци, или като тоя митар: постя два пъти в седмица, давам десятък от всичко, що придобивам”. Митарят се молил съвсем иначе. Той не говорел много, но силно скърбял за греховете си; не повдигал глава пред другите, а с лице приведено към земята, заради силната скръб се удрял в гърдите си и казвал само: „Боже, бъди милостив към мене грешника!” Молитвата на кой от двамата била приятна за Господа, това всеки знае: митарят си отишъл от църквата у дома по-оправдан, макар да бил грешник, а фарисеят – не, макар да извършвал праведни и законни дела (Лук. 18, 10-14).

Защо била угодна Богу молитвата на митаря? Защото той бил смирен и се молил със съкрушено сърце, а отдавна е казано от светия цар и пророк Давид, че „сърце съкрушено и смирено” Бог не ще презре (Пс. 50:19).

А защо молитвата на фарисея се оказала неугодна Богу? Е, не е нужна кой знае каква съобразителност, за да се отговори вярно на този въпрос. „Горко на ония, които са мъдри в своите очи и разумни пред сами себе си” (Ис. 5:21), казва Бог чрез пророка. Фарисеят в своето сляпо самомнение и гордост забравил кой е и с Кого говори, грешникът си въобразил, че е праведник, забравяйки, че говори с Всевиждащия и Всеправедния.

Боже мой! Какво значат нашите добри дела, с които ние понякога дръзваме да се хвалим пред Твоето лице? Всяко наше добро дело е маловажно, защото то, преминавайки през нечисто сърце, заимства от него голямо количество всевъзможна нечистота. Например нечистотата на маловерието, неверието, самолюбието, притворството, тщеславието, гордостта, нетърпението, раздразнителността и т. н. А и при това доброто дело се извършва от нас с Божия помощ, тъй че без Господа според Неговото слово ние „не можем да вършим нищо” (Иоан. 15:5).

Без съмнение у всеки от нас има несравнимо повече грехове, отколкото добри дела. Как да си спомня в молитвата за своите малко на брой добри дела, когато лошите са толкова много? Не, по-добре да пролея сълзи на съкрушение за моите грехове, по-добре молитва топла да излея пред Господа и Нему да разкажа мъките си, понеже душата ми се изпълни с нещастия и животът ми се до ада приближи[1], а за моите добри дела, ако изобщо съм извършил такива, ще замълча или съвсем ще забравя за тях пред Божието лице, за да не си въобразя, че съм праведник и заслужавам от Него награда за своите добродетели. Аз трябва да помня думите на Господа, които трябва да си казвам при извършването на всяко добро дело: „кога изпълните всичко вам заповядано, казвайте: ние сме слуги негодни, защото извършихме, що бяхме длъжни да извършим (Лук. 17:10).

Как ще изброявам чуждите грехове, когато моите нямат брой? Не, не ще постъпвам тъй безумно! Няма тъй силно да се прелъстявам от самолюбието, че да виждам в себе си само доброто, като не обръщам внимание на злото. В противен случай лесно може да бъда овладян от страстта на самолюбието и наистина ще виждам у себе си само доброто като фарисея, а многото си зли дела ще забравя. Не, по-добре по-често да казвам на Господа: „дай ми да виждам съгрешенията си и да не осъждам своя брат[2].

Нека, братя, всички да се молим в такова разположение на духа. И нашата молитва ще бъде приятна Господу и ще ни послужи за спасение. При църковна или домашна молитва непременно е нужно смирение пред Бога и пред хората – та може ли грешникът да не се смирява?! Смирените Господ милва и спасява. „Смирих се и ме спаси” (Пс. 114:6 - слав.), казва Давид.

Боже, бъди милостив към нас грешните! Амин.

Полное собрание сочинений Протоиерея Иоанна Ильича Сергиева. Том 2-й. СПб. 1894.

Превод: прот. Божидар Главев

 


[1] Молебен канон на Пресвета Богородица, ирмос на 6-та песен.

[2] Молитвата на св. Ефрем Сирин.

Други статии от същия раздел:

Други статии от същия автор:

module-template9.jpg

 

 

Видеоколекция

2018 04 08 15 38 03
О.  Даниил Сисоев:
В един Бог ли вярват
християните и мюсюлманите

Модернисти