Веднъж Господ Иисус Христос минавал през Йерихон. И ето че някой си по име Закхей, началник на митарите и богат човек, пожелал да види Кой е Този Иисус, но не можел поради народа, защото бил малък на ръст. Като се завтекъл напред, той се покачил на една смоковница, за да Го види, тъй като трябвало да мине оттам. Когато Иисус дошъл на това място, погледнал към него и казал: Закхее, слез по-скоро, защото днес трябва да бъда у дома ти. И той бързо слязъл и Го приел с радост. Тогава всички, които видели това, започнали да роптаят и да казват, че Той се отбил при грешен човек. А Закхей, като слязъл, казал на Господа: „Половината от имота си, Господи, давам на сиромаси и, ако от някого нещо съм взел несправедливо, ще отплатя четворно”. Иисус му казал: „Днес стана спасение на тоя дом, защото и този е син на Авраама, понеже Син Човеческий дойде да подири и да спаси погиналото”.

Защо, слушатели, Иисус Христос се отбил в дома на Закхей, а не у някой друг от жителите на Йерихон? Разбира се, не защото в града Закхей бил важен и богат човек, по-важен може би и по-богат от много други, а защото Закхей бил грешен човек. И роптаещите точно заради това роптаели, че Иисус Христос се отбил при грешен човек. И Самият Иисус Христос след това казал на роптаещите, че затова и именно се отбил там, защото Закхей бил грешник.

Какво значи това? В град Йерихон несъмнено имало много грешници, но такъв като Закхей нямало. Да, другите грешници не се смятали за грешници, а Закхей осъзнавал себе си като грешник. Той не смеел дори да помоли Иисус Христос да отиде у дома му, защото смятал себе си за грешник, недостоен Иисус Христос да влезе в дома му, макар да желаел това от цялата си душа, поради което и Го приел с радост. Ето защо Закхей привлякъл върху себе си вниманието на Господа Иисуса Христа и Неговата спасителна благодат: защото съзнавал себе си като грешен и погиващ човек, смятал себе си за по-грешен от всички в града. Така Иисус Христос Сам дохожда да спаси този човек, който смята себе си и се осъзнава като грешник.

Слушатели-христиани! Понякога ние се чудим защо Спасителят рядко идва в мислите ни и рядко пребивава в дома на нашата душа. То е най-вече, защото ние не осъзнаваме себе си като грешници и не си даваме сметка, че за нас, за нашето спасение, ни е нужна помощта на Спасителя. Ние се смятаме за грешници, но за такива грешници, които и без Божията благодат могат да се избавят от своите грехове, смятаме се за такива болни, чиято болест може сама да премине без намесата на лекар. Не, слушатели, някои телесни болести могат да преминат и без особената намеса на лекаря, само с помощта на домашни средства, но от греховете нито един няма да ни се прости без благодатта на нашия Господ Иисус Христос – грехове може да прощава само и единствено Бог.

И тъй, нека не преставаме често да молим Господа Бога да ни дарува да виждаме своите съгрешения, за да можем така да се осъзнаем като грешници. Когато това стане, тогава истински ще повярваме в Иисуса Христа. И тогава Иисус Христос ще дойде в нашите мисли и в живота ни, за да ни спаси, както Сам Той дошъл при Закхея, за да спаси него и дома му. Амин.

Проповеди протоиерея Родиона Путятина

Превод: прот. Божидар Главев