„Какво искаш да ти сторя? Той рече: Господи, да прогледам” (Лк. 18:41).

Както слепецът, седящ на пътя, чувайки за великия чудотворец Иисус Христос, Който минавал край него, почнал непрестанно да вика към Господа и да проси за изцеление, така и ние трябва непрекъснато да просим и умоляваме Господа да отвори духовните ни очи, защото макар и да гледаме с телесните, с духовните нищо не виждаме. И каква е причината: нашият живот и делата ни.

Посочете ми поне един духовно зрящ сред нас. Вижте как е – един е богат, друг е беден; един живее на светло и топло, а друг зъзне във влажна и студена землянка. Защо е това? Заради слепотата на богатите, които не виждат пред очите си Христовите братя и не знаят, че в Евангелието е написано: „гладен бях, и не Ми дадохте да ям; жаден бях, и не Ме напоихте; странник бях, и не Ме прибрахте; гол бях, и не Ме облякохте; болен и в тъмница, и не Ме споходихте”^[1].

Защо едни ходят на църква, а други на театър; едни палят свещи пред иконите и кадят с тамян, а други ходят по зрелища, ръкопляскат на актьори и не жалят средства за душевредни удоволствия? Заради духовната им слепота. Защо едни от нас почитат празниците, постите и четат Божието Писание, а други си създават свои празници, четат светски книги и се пресищат по нощите в пиршества и в увеселителни заведения? И това е заради слепотата на вторите.

Идете в съдилищата, където трябва да царуват правдата и милостта – и там са се промъкнали неправдата и отмъстителността. Делото на богатия решават тозчас, защото е богат, а делото на бедняка залежава; на единия самите съдии му оказват помощ и го защитават, а на другия казват да си търси защитник. И защо е нужен защитник, ако делото е право? За какво е всичко това? Заради духовната слепота.

Защо в бакалията взимат от купувачите колкото си щат, на тържищата мамят, по нощите крадат, ближния обират? Заради духовната слепота.

Защо настояват да се ремонтират настилките и да се осветяват улиците, а да очистят улиците от питейни заведения и домовете на разврата никой и не помисля. И всичко това във време, когато Божият гняв вече се открива над нас с различни смъртоносни болести, в зловреден въздух и неблагоприятно време, в скоропостижна смърт и в други знамения.

Не е ли всичко това заради слепотата?! Не е ли заради това, че гледаме на нашите дела, на живота и на всичко с телесните си очи и не виждаме нашето греховно духовно състояние?! Духовните ни очи са затворени. Не виждаме, че беззаконията в семействата и на улиците ежегодно се умножават, че развратните, незаконно създаващи деца и разделящи се съпрузи не се осъждат и не биват обвинявани, а в същото време се зовем православни християни, безупречни, непорочни, Божии чеда, царствено свещенство, народ свят^[2], човеци обновени чрез благодатта на Светия Дух.

Какви християни сме ние, ако нашият живот е живот на езичници? По думите на праведния Иов пием беззаконието като вода, опасваме се с грехове, ядем хляб приготвен с беззаконни ръце, дишаме въздух заразен с грехове, пием вода смесена с нечистота. Защо е всичко това? Заради духовната слепота. Любовта към Бога е оскъдняла, а любовта към ближните е основана на изгодата – користолюбието се умножава, беззаконието се разпространява, син не почита баща си, дъщеря – майка си. Брат брата си не обича, сестра сестра си не обича и не почита; гордостта е извънмерна, злобата и лукавството са се възцарили повсеместно. Защо? Заради духовната слепота.

Да, християни, всички ние сме заразени и обхванати от духовна слепота. Затова и всички трябва да викаме към Бога по примера на евангелския слепец, който макар да не виждал Господа с телесните си очи, но чувайки, че Той минава покрай него, викал с вяра, както и ние, казвам, трябва да викаме: „Иисусе, Сине Давидов, помилуй ни! Господи, направи ни да прогледнем!”

Господи, нима искаш да ни погубиш, та си ни отнел разума, затворил си духовните ни очи? Господи, ако нашето око е тъмно, то и душата е тъмна, и животът е тъмен и нашите дела са тъмни!

Господи, направи да прогледнем! Открий ни нашето гибелно положение, за да разрушим домовете на разврата, пиянството и разпътството, да се съзида нашият душевен храм, и да познаваме Тебе единия и истински Бог Господ наш Иисус Христос, на Когото подобава слава и власт во веки веков. Амин.

Поучения свящ. Василия Бандакова. Таганрог, 1875.

Превод: прот. Божидар Главев

[1] Мат. 25:42-43.

[2] Фил. 2:15. 1 Пет. 2:9.