Днес празнуваме два празника: към празника на Рождество Христово се присъедини празникът на Христовото възкресение. Единият празник е годишен, а другият е седмичен – неделен. В единия и в другия празник, възлюбени братя, е скрито нашето собствено християнско тържество. Иисус Христос се роди и възкръсна заради нас: роди се, за да умре за нас и да възкръсне. Такава е любовта на Бога Спасителя към нас: целият Себе Си отдаде за нас само за да ни направи вечно блажени, само за да ни въведе в обителите на небесния Отец.

Животът на нашия Господ Иисус Христос от Неговото рождение до Неговите страдания, смърт, възкресение и възнесение на небето е, тъй да се каже, огледало, в което се отразява всичко, което бива и ще бъде с Неговите последователи, или иначе казано, целият Негов земен живот е образец на нашия живот, такъв, какъвто той трябва да бъде.

Затова Неговото рождение е като че наше рождение, също както и Неговото възкресение е и наше възкресение. Чрез рождеството и възкресението на Спасителя ние всички, възлюбени, сме призвани за живот вечен, за нетленно наследие, запазено за нас на небесата. Без Спасителя, без Неговото рождество нашето раждане щеше да бъде само едно проклятие, тъй като нашето възкресение без Неговото възкресение би ни довело само до осъждане на вечни мъки.

Със Своето рождение Иисус Христос освети нашето раждане, възнесе рога на нашето спасение; чрез Своето възкресение ни обрадва с надеждата за нашето възкресение. „Христос възкръсна от мъртви и за умрелите стана начатък” (1 Кор. 15:20), тоест положи начало на нашето възкресение. Ето това е нашето тържество в рождеството и възкресението Христово!

Но защо ние празнуваме празника Рождество Христово веднъж в годината, а празника на Христовото възкресение много пъти, като единия от тези пъти тъй светло, с такава тържественост, че на фона на неговата светлина всички други празници като че бледнеят?

За да отговорим на този въпрос нека си послужим с обяснение за другия празник. Нужно ли е да уверяваш човека много пъти, че той се е родил? Не е нужно, защото всеки вярва на това, без да бъде уверяван. А нужно ли е много пъти да уверяваш човека, че той ще възкръсне? Безспорно е нужно, защото възкресението предстои и сега за него имаме само надежда, та е нужно по-често да възкресяваме и да съживяваме нашата гаснеща вяра в нашето възкресение, както и надеждата на него.

И още, ние много рядко имаме пред очите си примери на възкресение, докато в същото време примери за рождение имаме много и постоянно. Към тази причина трябва да прибавим и това, че годината изобразява човешкия живот, а тъй като Синът Божий Иисус Христос станал и Син човечески и бидейки неподвластен на времето, подложил се на действието на земните лета, то ние възпоменаваме веднъж в годината всички велики събития от живота на нашия Господ Иисус Христос, точно така, както те се случили в действителност – веднъж. И това единично възпоменание е достатъчно за съживяване на нашата вяра в тях. А възкресението Христово, освен това всесветло годишно честване, се празнува още много пъти в годината, за да може по-често да се оживява в хората вярата в общото възкресение, което е велико тържество на нашата вяра, защото Христовото възкресение е и наше възкресение: вие „сте възкръснали заедно с Христа”, тоест вярващите възкръсват заедно с Христа.

И тъй, слава на родилия се за нашето спасение Господ! Слава на Него - Възкръсналия от гроба, и нас със Себе си възкресил!

Какво да кажа в заключение? Всички си припомняйте при всеки настъпващ възкресен ден, че вие ще възкръснете и след като възкръснете, ще се явите на съд. Затова нека всеки да се постарае да устрои живота си така, че на този страшен съд да не бъде посрамен и да не бъде пратен във външната тъмнина. И да не стане тъй, щото празниците на Рождеството и Възкресението Христово да ни осъдят в онзи ден за нашето неуважение и пренебрежение към техните послания. Амин.

Полное собрание сочинений Протоиерея Иоанна Ильича Сергиева. Том 2-й. СПб. 1894.

Превод: прот. Божидар Главев