«Бог Сый мира, Отец щедрот Великаго Твоего совета Ангела, мир подавающа послал еси нам».

Ангелът-Посланник на Предвечния Съвет на Светата Троица идва на земята. Не обикновен вестител, а Сам Единородният Син Божий. Той носи мир на хората. „Мир вам”, нееднократно възвестява Той на Своите ученици. „Мир ви оставям; Моя мир ви давам”, казва Той на апостолите на Тайната Вечеря, „Аз ви давам не тъй, както светът дава”. И когато се явява след Своето Възкресение, отново възвестява: „Мир вам”. „Той е нашият мир”, казва за Него свети апостол Павел. Той дойде на земята, за да примири човека „с Бога чрез кръста, като на него уби враждата; и като дойде, благовести мир на вас, далечни и близки, защото чрез Него и едните и другите имаме достъп при Отца” (Еф. 2:14, 16–18).

Разрушава се стената, разделяща небето и земята, изчезва оръжието, преграждащо пътя към Дървото на живота! При съгрешилия човек идва неговият Творец, призовавайки го в Своите обятия! Зове Светият Дух с устата на апостолите: „в име Христово: примирете се с Бога!” (2 Кор. 5:20). Не вие, съгрешилите, дойдохте при Бога, а Божият Син, пред Когото вие съгрешихте, дойде при вас! Всички призовава към Себе си, на всички дава прошка, на всеки, който жадува опрощение. Защото без желанието на самия човек, без поне малко усилие от негова страна, Божият мир не може да се всели в него.

Господ никого не принуждава да идва при Него, но всички призовава: „Дойдете при Мене всички отрудени и обременени, и Аз ще ви успокоя (Мат. 11:28). Дойдете всички обременени от грехове, изнемогващи от своите трудове и не намиращи покой! Вие ще намерите този вътрешен мир, от който не ще откриете нищо по-желано на земята. Душата ще почувства неземен мир и радост.

Това изпитали влъхвите, поклонили се на Младенеца, почувствали тази радост и пастирите намерили Го лежащ в яслите. Но нито мирът, нито радостта не се докоснали до сърцето на Ирод и онези, които искали да погубят Младенеца. Защото злото желание и злобата са несъвместими с вътрешния мир. А у когото вътрешен мир липсва, той и около себе си сее раздори и злоба.

Призовава и нас сега Църквата да срещнем идещия от небето Христос. Какво да сторим, за да Го посрещнем подобно на влъхвите, а не както Ирод? Желаещият живота „нека сдържа езика си от зло и устата си от коварни думи; нека се отклонява от зло и прави добро; да търси мир и да следва подир него” (Пс. 33:14–15).

Трудно е понякога да се направи всичко това, немощни сме за всяко добро дело. Но за това и идва Синът Божий, за да ни укрепи. Не напразно Той се роди във Витлеем, което означава „дом на хляба”. С Небесна храна ни храни Той, храни ни със Своята плът. „Господа на всички и Творецът Бог, като Младенец в плът в скромни ясли приема поклонение, като възвестява: яжте Моето Тяло и във вярата се утвърдете”^[1].

Тези думи на Божествения Младенец са обърнати към нас. Нека чуем Неговия зов! Да последваме влъхвите, да побързаме с пастирите! Днес онази Витлеемска пещера се явяват нашите храмове. Не призрачно, а действително в тях почива Раждащият се днес със Своята Пречиста плът.

Да му се поклоним, да принесем в дар нашите помисли и желания; да изповядаме нашите грехове и да вкусим Неговите Пречисти Тяло и Кръв. Който не е направил това по-рано, нека го извърши поне сега, когато вече сияе Витлеемската звезда! Да се просветят умовете ни и сърцето да чуе: „Слава във висините Богу, и на земята мир, между човеците благоволение!” (Лука 2:14).

Христос се роди!

Сан Франциско 1962 г.

Святитель Иоанн (Максимович), архиепископ Шанхайский и Сан-Францисский, Слова и проповеди.

Превод: прот. Божидар Главев

[1] Из канона на утренята на 22 декември - бел. прев.