Днес Църквата празнува Въведението на Пресвета Дева Мария в храма. Какво означава това въведение? Родителите на Пресвета Дева Мария, богоотците Йоаким и Анна, бидейки дълго време бездетни, молили Бог да им дарува дете и обещали, ако Бог им даде, да го посветят Нему, като го дадат да служи и живее в Божия храм.

Усърдната молитва на праведниците не остава напразна: Бог дарувал на Йоаким и Анна дъщеря, която те нарекли Мария. Три години Тя живяла в техния дом, а на четвъртата според дадения обет била доведена от тях в храма. Тук Тя била посрещната с песни от свещениците и левитите, а първосвещеникът тържествено я благословил. И така Тя останала да живее и известно време живяла неотклонно при йерусалимския храм. Това Въведение на Пресветата Дева в храма днес празнува Светата Църква.

И тъй, Пресветата Дева Мария от тригодишна възраст започнала да живее в храма и да служи на Бога. Но нима може да има някаква полза от такова ранно служение? Нима едно тригодишно дете може изобщо нещо да разбира и възприема? Не само тригодишните, но и двегодишни и едногодишни младенци могат много неща да разбират и да възприемат.

Вие, разбира се, сте забелязали как младенците са любопитни за всичко, а това е знак, че те искат да узнават, значи могат и да разбират. За паметта на децата няма и какво толкова да говорим. Всичко се отпечатва върху нея като върху мек восък. И всъщност кога децата се научават да говорят, кога успяват да запомнят толкова много и различни наименования на нещата? В младенческата възраст, разбира се. Кога успяват да възприемат пороците, които те откриват у себе си, когато пораснат? Отново като младенци.

И тъй, слушатели, почти всичко, което децата са чули или видели като младенци остава у тях за цял живот. Затова всичко, което вие искате да научат децата във времето на своето възпитание, всичко това трябва да им бъде внушавано още в младенческа възраст. Нека те навреме бъдат приучени да виждат и слушат тези неща; нека поне техните очи и уши да привикнат с това, с което след време ще трябва да се занимават техните умове и сърца.

Затова родителите на Пресвета Дева Мария постъпили премъдро, като тъй рано я дали да живее при Божия храм. Там всичко светско било скрито за Нея. Тя виждала и чувала само божественото. Тя живеела и дишала само с божествените неща. Напротив, изключително безотговорно постъпват тези родители, които пред децата вършат или говорят лоши неща, или позволяват на другите да се държат непристойно. Рано било децата да се учат на доброто, казваме обикновено ние. Рано ли? А да бъдат приучавани към злото, за това не е рано. Ще започнем да учим децата на благочестие, когато им се изяснят всички понятия. Но голяма ли ще бъде ползата от такова учене? Тогава вече ще трябва да ги удържаме с думи от това, на което отдавна сме ги научили с делата си. Ще трябва не просто да ги учим, а да ги отучваме от това, на което те отдавна са привикнали, вземайки пример от другите.

И така, нека колкото може по-внимателно и отговорно да се държим пред децата, а всички ние имаме възможност твърде често да сме с тях. Нека внимателно и отговорно да постъпваме и пред децата, независимо дали са свои или чужди, защото и за чуждите и за своите еднакво ще даваме отговор пред Бога. Дори да предположим, че те нищо не разбират, но все пак у тях са отворени очите и ушите и затова нека се удържаме от лошо поведение, за да не виждат те и да не чуват лошото; да не приучваме техните уши и очи към лоши неща. За нас ще е по-добре и на онзи свят, ако те се спасят, и ще ни бъде по-отрадно, ако след своята смърт те не отидат в ада, в това място на вечната мъка. Амин.

Проповеди протоиерея Родиона Путятина

Превод: прот. Божидар Главев