Чухме евангелския разказ за изцеляването на кръвоточивата жена и възкресяването дъщерята на Иаир. Извършено е чудо на Христовата любов и то на преизобилната любов, защото Господ тръгва по молба на началника на синагогата Иаир да изцели болната му дъщеря, а мимоходом извършва и друго чудо, като изцелява една безнадеждно болна жена. Тази любов, тази сила за живот произтича от Него и действа непрестанно. Поради това, че Той сякаш се забавя на пътя, отиването му в дома на Иаир като че ли губи смисъл, защото – каква молитва за умрял вече човек? Но Господ показва колко голяма сила има Неговата любов, възкресявайки именно мъртво момиче.

Господ се изкачва към Своя Кръст, към Своите страдания. Всичко, което става в Евангелието от самото начало на Неговото служение, е описание именно на това изкачване. За да можем ние с очите си, някак опитно да осезаем, че Христос взема върху Си греховете на целия свят. Всички страдания, всички нужди на другите хора, било душевни или телесни скърби, заради чудото на Неговата любов стават Негови собствени нужди. И Господ изцелява болни и възкресява дори вече починали.

Когато Христос вървял с учениците, такава тълпа го притискала, че трябвало с труд да се придвижват през нея. Сред тази тълпа била и една жена, на която Законът забранявал да бъде там, защото била нечиста, понеже имала постоянно кръвотечение. А нечистотата е по-опасна от всяка болест. Както е написано в книга Левит: «Ако някоя жена има кръвотечение много дни не през време на очистянето си, или ако тя има течение по-дълготрайно от обикновеното й очистяне, то, докле тече нечистотата й, тя е нечиста, както през време на очистянето си. Всяка постелка, на която тя легне, ... да бъде нечиста, ... и всяко нещо, на което седне, да бъде нечисто... И всеки, който се допре до тия неща, да бъде нечист» (Лев. 15:26-27). За разлика от кръвта, течаща в нашите вени, която е живот, тази кръв принадлежи на смъртта и нечистотата. Както цялата тълпа, така и тази жена била привлечена от целителната сила Божия. Докосването до края на одеждата Му се оказва достатъчно – изцелението става мигновено. В течение на дванадесет дълги години тя страдала от кръвотечение, и разнесла по лекари целия си имот, но никой не можал да й помогне.

И изведнъж Христос се спрял и се обърнал към народа с въпрос: «Кой се допря до Мене?» «Наставниче, - казал Петър, - народът Те обкръжава и притиска, а питаш: кой се допря до Мене». Но Христос рекъл: «Допря се някой до Мене, понеже усетих, че излезе сила от Мене». Така говори Той сякаш в цялата огромна тълпа вижда само тази жена. С отговора си на Петровия въпрос Господ показва, че Петър нищо не е разбрал. Христос говори за сила, излязла от Него. Тази сила, която е от Самия Бог. Тази чудотворна сила, с която е изпълнен Господ, скоро ще бъде предадена и на тях, дванадесетимата (Лк. 9:1-2). В нея е начатъкът на силата на Светия Дух, Който учениците ще приемат вече чак след Пасха.

Колкото до кръвоточивата, тя обявява пред целия народ за своята болест и за мигновеното си изцеление. Разтреперана, тя изповядва, че е нарушила Закона. Докосването само до края на Спасителевата одежда, сякаш напомня за това, че трябва да се изпълняват всички Господни заповеди. «Обади на синовете Израилеви – се казва в книга Числа, - и им кажи да си правят ресни по скутовете на своите дрехи в поколенията си, и в ресните, що са по скутовете, да вплитат нишки от синкава вълна; и да ги носите в ресните, та, кога ги гледате, да си спомняте за всички заповеди Господни и да ги изпълнявате ... и да бъдете свети пред вашия Бог» (Числ. 15:38-40). Ние виждаме, че вярата на жената (а не небрежението към Закона) я е отвела при Христа. И Той с изумление й казва: «Дерзай, дъще, твоята вяра те спаси; иди си смиром!»

Ние също страдаме, ако не физически, то духовно от греха. Един страда от гняв и злоба, друг страда от алчност и скъперничество, трети – от разпуснатост, която го тласка към блуд. Четвърти страда от пиянство, пети – от тщеславие, което го кара да търси постоянно празна земна слава. Шести страда от завист, която го мъчи, когато вижда успеха и щастието на другите. Седми страда от леност и разслабеност. Ако всеки от нас изпитва себе си внимателно, ще види, че страда от един или друг грях. И най-тъжното е, че тези грехове ние повтаряме ежедневно. Вчера сме се каели за тях, а днес отново ги повтаряме. Грехът е вид кръвотечение, което у нас никога не пресеква и което постоянно отнема силите ни, обезкървява ни, прави ни полуживи.

Както кръвоточивата жена в днешното евангелие била неизлечимо болна, точно така и нашите грехове са неизлечими с никакви човешки средства. Нито един човек не може да ни освободи от греха. Единствено и само Господ Иисус Христос е способен да изцели човека от болестта на греха и да го спаси. Той е единственият Лекар на нашите души и тела и Спасител на грешниците.

Нататък повествованието отново ни връща към Иаир. Неговата молитва към Господа да дойде Той в дома му вече няма смисъл – твърде късно е! Но Господ го призовава да отиде отвъд естествения разум: спасението, което Той предлага, изисква само вяра. Тук, както и в думите Му към жената, спасението и вярата са свързани едно с друго. В устата на Господа те се съединяват в едно: „Не бой се, само вярвай, и спасена ще бъде” (Лука 8:50). Влизайки в дома, Господ взема със Себе си тримата избрани ученици, свидетели на Неговата сила, а също бащата и майката на момичето. „Всички плачеха и ридаеха за нея. Но Той рече: не плачете; тя не е умряла, а спи. И смееха Му се, защото знаеха, че тя е умряла” (Лука 8:52-53). Всички Му се смееха, разбира се. Какво да говорим! Този човек, този живот, този народ, това човечество, всички със сигурност знаем, че всичко е мъртво, какво да се заблуждаваме?

Веднага след като Господ с власт казва на наинската вдовица: „Не плачи!”, така и сега възкресението тозчас се извършва чрез Неговото докосване до умрялата и повелението: „Момиче, стани!” „И възвърна се духът й; тя веднага стана; и Той заповяда да й дадат да яде” (Лука 8:55). Тук чуваме думите, които Църквата от самото начало употребява, когато говори за възкресение: „Стани ти, който спиш, и възкръсни от мъртвите, и ще те осветли Христос” (Ефес. 5:14). Както при жената страдаща от кръвотечение, така и тук чудото се извършва мигновено. Заповедта да дадат на момичето да яде показва реалността на нейното възвръщане към живот. Така Самият Господ след Своето възкресение ще яде и пие с учениците Си като уверение за реалността на Неговото човешко тяло.

Господ ни напомня, че целият наш живот е прах разпилян от вятъра. Губим цялото си време, а Господ не ни изцелява, не ни избавя от страданията, тревогите и смъртта. Той иска да ни даде смисъл, иска ние да се докоснем до Неговата сила. За да не съществува тази безсмислена безизходица и отчаяние, в което живеят хората, недокоснали се до Христа. За да разберем ние, че в страданията и смъртта е скрит този изобилен живот, който Господ ни донесе. Че съществува тази любов, която никаква смърт и никакви страдания не могат да отделят от нас, защото Господ е с нас. И когато умира наш близък човек, ние трябва да си спомняме това, което Господ е извършил и извършва за този човек.

Ние знаем, че Христос със Своята любов извършил всичко и победил смъртта и всяко зло. И сега идваме при Него в Църквата и вече знаем къде можем да се докоснем до Него и как трябва да се докосваме.

Протоиерей Александр Шаргунов, Толкование воскресных и будничных Евангельских чтений на каждый день богослужебного года, Москва, 2007.

Превод: Десислава Главева