На безполезни и празни разговори, казвате, аз се старая да не обръщам внимание, но често с мен разговарят по религиозни и църковни въпроси и аз не зная как да постъпвам в такива случаи.

„Виждам отстъпниците и се топя и чезна, понеже те не пазят Твоето слово” (Пс. 118:158 – църк.-слав.). Тълкувайки тези слова, светител Теофан Затворник пише:

„Който обича Бога, той обича и своите братя. Който обича добрата нравственост, той не може равнодушно да гледа и да не се съкрушава в сърцето си, когато е окръжен от хора, които, забравили Бога, безстрашно потъпкват Неговия свят закон. Пророкът свидетелства за себе си, че виждайки това, той се топи, както се топи свещ, пояждана от силата на огъня. Такава е истинската любов към Бога! Тя държи не само самия човек на пътищата угодни Нему, но ревнува и щото всички негови братя да се придържат към същите пътища.

Пророкът нищо не казва относно това, какво е правил той, или какво би трябвало да прави този, който обича Божиите слова, когато вижда, че хората не щат и да ги знаят, но обръщайки се към Бога, само свидетелствал пред Него, колко мъчително за него е това повсеместно несъблюдаване на Божиите слова, които ясно и определено изразяват какво и от кого изисква Бог.

Не е ли това на практика и най-добрият начин да изразиш ревността да се множи добрата нравственост у хората? Живей сам, както подобава, като не допускаш никакви компромиси по отношение на себе си, и като виждаш как другите не пазят Божиите слова, съкрушавай се от скръб и викай към Бога колко болно е това за теб, умолявайки Го по този начин Той Сам да се застъпи за Своето слово и да отрезви безумстващите.

Учи и вразумявай с жизнения си пример. Вразумлението със слово предостави на тези, на които е дадено словото, а вразумлението с дело – на тези, на които е дадена властта за това, като същевременно горещо се моли Бог Сам да се застъпи за Своето дело.

Това няма да бъде равнодушие, макар и по този начин да е възможно да се прикрива равнодушието, но напротив, ще бъде благоразумно действие. Защото може и да се предприеме действие, но то само още повече може да разстрои нещата. По-добре се моли Господ да въздигне хора на делото.

Но ако в човешкото общество е уместен такъв начин на поведение, то онези, на които е дадено словото и онези, на които е дадена власт по-никакъв начин не могат да бъдат извинени, ако първите не възвишават гласа си отвисоко, а вторите – неразумно носят меча, който им е даден за вразумяване и устрашаване на злите. Тази власт е дадена не само на държавните служители, но и на бащите (и майките) над децата; на по-възрастните над по-младите; на учителите над учениците. Също както и словото не е дадено само на пастирите, но и на всеки, който разбира делото на спасението, който е подбуждан смирено да възвестява вразумяващата истина устно или писмено”.

Постъпвайте съобразно приведеното разяснение на светителя-затворник. Разяснявайте истината, когато Ви питат. А когато не питат, можете и да мълчите, а можете и кратко да свидетелствате за истината в зависимост от обстоятелствата – понякога донася полза единият начин, а понякога другият.

От казаното се вижда и как да постъпвате с Вашия син. Понякога е нужно да му въздействате с любов, а понякога и със строгост, но ограничавана и оразмерявана от любовта. Или както казват светите отци, понякога е нужно „безгневно да се гневим”, тоест да се гневим на порока, а не на лицето, извършващо греха. Това е, както когато лекарят, който прави операция на болния, макар да му причинява болка, прави това с цел да го изцели от болестта. И Господ понякога наказва този, когото обича.

2.10.1927 г.

Варна

Письма Архиепископа Феофана Полтавского и Переяславского, Джорданвилль, 1976.

Превод: прот. Божидар Главев