Днес чухме притчата за сеяча и за възможната съдба на отделните семена. Едни паднали край пътя, други – в плитка почва, трети – сред тръни. Всички ние обаче сме предназначени и призвани да бъдем земя, принасяща „плод стократен”, да бъдем сред онези, „които, като чуят словото, пазят го в добро и чисто сърце и принасят плод с търпение” (Лука 8:15).

Душата първо трябва да бъде „добра” земя – съзвучна със семето (словото) и подобна нему. Второ, тя трябва да бъде „чиста” – да не се намират в нея семената на заблудите и пороците, които могат да прераснат в страсти и да заглушат останалото. И трябва да се доверява на силата на приетото семе, да бъде докрай търпелива, за да не откопава семето всеки ден, та да види няма ли нещо, с което да се похвали, няма ли нещо, заради което да падне в униние.

Но Свещеното Писание и още по-дълбоко разкрива тайната на плодородието – начина на съчетаването на Божественото семе с приелото го сърце. „Чрез закона умрях за закона, та да живея за Бога. Разпнах се с Христа, и вече не аз живея, а Христос живее в мене. А дето живея сега в плът, живея с вярата в Сина Божий, Който ме възлюби и предаде Себе Си за мене” (Гал. 2:19-20). Ето връзките, с които Словото Божие тъй удивително се свързва с живата душа: смърт със смърт и живот с живот. В душата трябва да присъства усещане за своята смърт и жажда за истинския живот. Както и разбиране за спасителната необходимост от смъртта и Възкресението на Господа Иисуса Христа, и още – готовност за съразпятие с Христа заради влизането в Неговия живот. А ако животът и смъртта не се възприемат като еднакво необходими, тогава Божественото семе не ще издържи на жаркото слънце, няма да надделее над тръните и няма да принесе плод.

Най-печална обаче е съдбата на семената, които „паднаха край пътя и бяха потъпкани, и птиците небесни ги изкълваха” (Лука 8:5). Господ разяснява, че това са „ония, които слушат; но отсетне дохожда при тях дяволът и грабва словото от сърцето им, за да не повярват и се спасят” (Лука 8:12).

Защо „грабва словото”? Нима не стига това, че то е паднало на мъртва земя? Дяволът обаче знае, че душата може да се съживи, да дойде на себе си и да остави семето да покълне. И какво прави той с награбеното? Извращава го, примесва към него лъжа и го връща обратно чрез еретиците и сектантите. Също както и на Самия Господ дяволът предложил такова извадено от контекста на Библията слово. Той възвел Иисус Христос на високо място и Му казал: „Хвърли се долу, защото писано е: "на Ангелите Си ще заповяда за Тебе, и на ръце ще Те понесат, да не би някак да препънеш о камък ногата Си"” (Мат. 4:6). Господ знаел какво да отговори на това и тъй като човек, който е горделив и жадува за почести и похвали би могъл да се съблазни и да се хвърли, затова посочил: „писано е също: "няма да изкусиш Господа, Бога твоего"” (Мат. 4:7).

Затова, нека бъдем бързи на слушане, а най-вече на изпълнение (Иак. 1:19, 22). Защото, ако не чуем и не последваме отправеното към нас Слово Божие, дяволът ще го грабне, ще го направи увлекателно, приспособявайки го към нашите страсти и подслаждайки го със своята отрова. И това последното лъжовно знание ще бъде по-лошо от първото, което пък е пълното невежество.

Протоиерей Вячеслав Резников, Полный круг проповедей, М., 1999 г.

Превод: прот. Божидар Главев