Християни, и Бог и Неговите светии питаят голяма любов и снизходителност към вдовиците. Чухте в прочетеното днес евангелие как нашият Господ Иисус Христос утешил наинската вдовица, като й казал: „не плачи” (Лука 7:13), и я утешил не само с думи, но и на дело – възкресил нейния единороден син, чието тяло било носено към гробищата съпровождано от множество народ. Като видял горчивите сълзи на вдовицата, Господ възпрял шествието и като се докоснал до мъртвеца, възкресил юношата. Наинската вдовица не молила Господа да й върне сина, но Сърцеведецът знаел нейната смъртна скръб и го възкресил. Такава любов към нас изпитват и светиите.

След мъченическата смърт на светия страстотерпец Уар захвърленото му тяло било прибрано от една вдовица, която го покрила и извършила приличен помен и погребение. И каква милост само заради това изпросил за нея от Бога светият мъченик?!

Веднъж той се явил пред нея и й казал: „За това, че ми стори такова добро и прибра костите ми, аз ще изпрося за тебе що е угодно Богу и много спасително и полезно за теб”. И ето че нейният син умрял. „С това ли ме награждаваш за доброто, което ти сторих?” – завикала в страданието си вдовицата. – „Ти ми отне сина – последната опора в моя живот, моята последна утеха”. И започнала всячески да упреква и да укорява мъченика. „Виждам, че си недоволна от това, че аз изпросих за теб най-доброто от Господа – твоят син да стане воин на Небесния Цар?! Добре, тогава ще ти го върна”. И той довел сина й жив, но облечен в бляскава воинска премяна, препасан с дивен пояс и украсен със скъпоценен венец. „Ето ти твоят син!” – казал й мъченикът. – „Нима ти предпочиташ той да служи на земен цар и да потъне в суета и грехове? Така той навеки ще погине”. Ала вдовицата прегърнала сина си, притиснала се до него и почнала да го моли той да живее с нея на земята. Тогава сам синът започнал да умолява мъченика да не го оставя при майка му, а да го вземе със себе си на небето, защото на небето му е много по-добре, отколкото на земята. А какво сторил мъченикът, за да утеши вдовицата? Всеки неделен ден той й се явявал заедно с нейния син и я утешавал, докато тя не се успокоила.

Вдовици, вие, които носите на земята тежкия кръст на нищетата, самотата и злостраданията, не виждате ли от тези примери как Господ състрадава на човека, ако само в Него търси утеха? Какво огромно множество мъченици и светии изпросват милост и благодат от Господа за вас, ако вие ги поменавате в молитва, ако водите трезвен, смирен и богоугоден живот?! Ако погребвате странници, умивате нозете на светии, в пост и молитва прекарвате живота си и с велико търпение понасяте времето на вашата скръб. Господ вижда вашите сърца, Той знае каква убийствена скръб е за майката да изгуби детето си, особено за такава, която остава без своя единствен син. Благодари на Бога, ако Той преждевременно взима от теб твоите деца. На небето Той им дарува онова, което не може да им даде светът с всички свои съкровища. И за да не разврати светът твоето дете, Господ често преждевременно го взима при Себе си, за да се наслади на пира на истинския живот.

Иди и виж как живеят вдовиците с деца на земята! Колко скърби понасят те заради бедността и особено заради своите развратни и буйни чеда! Колко често те търпят оскърбления и дори побои от тях! И как често сами казват: по-добре да беше умрял, докато беше малък, по-добре да не се беше появил на света, отколкото сега аз да понасям от теб такива скърби!

И колко грехове натрупват тези деца на земята, докато някои от тях не се вразумят. Горко от тях и на тебе и на твоите съседи! Затова не е ли по-добре да предоставим живота на децата на Божията воля? А ако пък умре, нека кажем: Господи! Да бъде във всичко Твоята воля, както на небето, тъй и на земята. Амин.

Простые и краткие поучения. Том 10.

Превод: Прот. Божидар Главев