„Защо Ме зовете: Господи, Господи! а не вършите, каквото казвам?”

Лука 6:46

Защо наричат Христа Господ, а не вършат волята Господня, тоест защо на дело не признават Неговото господство?

Затова защото само с език Го назовават така, а не със сърце. Когато сърцето би произнасяло: „Господи, Ти си мой Господар”, тогава в него би пребивавала и пълна готовност да се покоряваш на Този, когото назоваваш свой Господ. Но тъй като това не е така, делата се разминават с езика, а те винаги са такива, каквото е сърцето. И какво излиза, че няма и защо да зовем „Господи, Господи”. Не, затова трябва към външното слово да прибавим вътрешното – чувството и разположението на сърцето.

Седни и размисли за Господа и за себе си: какво е Господ и какво си ти самият. Какво Господ е направил и прави за теб, защо живееш и какво ще доживееш… Тозчас ще стигнеш до убеждението, че иначе не може – волята Господня трябва да се изпълнява изцяло и без отклонения, за нас друг път няма. Това убеждение ще породи готовност на дело да изпълним съдържащото се в думата „Господ”. „Господи, Господи! Помогни и ми дай сили да ходя по Твоята воля!”

И призоваването на Господа ще бъде приятно за Господа.

Мысли на каждый день года

Превод: прот. Божидар Главев