„Друга притча им предложи Той, като каза: царството небесно прилича на човек, посеял добро семе на нивата си; и когато човеците спяха, дойде врагът му и посея между житото плевели, па си отиде; а когато израсте злакът и даде плод, тогава се появиха и плевелите. И като дойдоха слугите на стопанина, рекоха му: господарю, нали добро семе посея на нивата си? Откъде са, прочее, в нея тия плевели? А той им рече: враг човек е сторил това. Слугите пък му рекоха: искаш ли да идем и да ги оплевим? Но той рече: не, за да не би, като скубите плевелите, да изскубите заедно с тях и житото; оставете да расте и едното и другото заедно до жетва; а по жетва ще река на жетварите: съберете първом плевелите и ги свържете на снопове, за да се изгорят; а житото приберете в житницата ми. (Мат. 13:24-30)

Забележи каква е злобата на дявола. Той не започнал да сее по-рано, защото нямало какво да погуби. Но когато вече всичко било засято, сее и той, за да повреди това, което коствало много трудове на земеделеца. Толкова е силна злобата на дявола против всичко, което Христос прави!

Забележи и усърдието на слугите: те веднага били готови да започнат да изтръгват плевелите, макар това да не било особено разумно. Това показва тяхната загриженост за посятото; тяхното внимание било насочено не към това да бъде наказан поселият плевелите, а единствено към това да не погине посятото от господаря им. От първото нямало нужда, за това и те предлагат само способ, по който да бъде премахната повредата. Впрочем избирайки способа, те не се осмеляват сами да го приведат в изпълнение, но изчакват одобрение от господаря, питайки: Искаш ли?

Какво им отговаря господарят? Той им забранява, казвайки: не, за да не би, като скубите плевелите, да изскубите заедно с тях и житото. С тези думи Христос забранява войните, кръвопролитията и убийствата. И еретиците не бива да се убиват, иначе това ще даде повод за непримирима война във вселената.

И тъй, Той ги възпира да не изпълнят намерението си по следните две причини: първо, за да не повредят пшеницата, второ, всички неизцелимо заразени сами по себе си ще бъдат подложени на наказание. Затова, ако искаш те да бъдат наказани и при това пшеницата да не бъде повредена, очаквай определеното време за това.

Но какво имал пред вид Господ, казвайки: да не изскубите заедно с тях и житото? Или това, че хващайки оръжие и убивайки еретици, неминуемо с тях ще бъдат изтребени и много светии; или това, че много от самите плевели могат да се променят и да станат пшеница. Следователно, ако вие, казва Той, ги изкорените преждевременно, то лишавайки от живот хора, пред които е имало още време да се променят и изправят, ще изтребите и това, което би могло да стане пшеница.

И тъй, Господ не забранява да се обуздават еретиците, да им се затваря устата, да се сдържа дързостта им, да се разпръсват събранията им и да се осуетяват заговорите им, но забранява те да бъдат изтребвани и убивани. И забележи каква е кротостта на Господа: Той не просто заявява Своето определение, не просто заповядва, но заедно с това излага и причините.

Какво ще стане, когато плевелите бъдат запазени до края? Тогава ще река на жетварите: съберете първом плевелите и ги свържете на снопове, за да се изгорят. Така отново припомня на учениците Иоановите думи, в които Той е изобразен като Съдия и ги вразумява, че плевелите трябва да бъдат щадени, докато растат заедно с пшеницата, защото за тях все още е възможно също да станат пшеница.

Ако се случи еретикът да умре без всякакъв плод на покаяние, той ще бъде постигнат от неизбежно наказание. Ще река на жетварите, казва Господ, съберете първом плевелите. Защо първо плевелите? За да не би на учениците да бъде даден повод да се опасяват, че заедно с плевелите ще бъде изтръгната и пшеницата. И свържете плевелите на снопове, за да се изгорят; а житото приберете в житницата ми.

Беседы на Евангелие от Матфея

Превод: прот. Божидар Главев