Водих го при учениците Ти, ала те не можаха да го изцерят (Мат. 17:16).

Така по времето на земния живот на нашия Господ Иисус Христос един баща се оплакал, че апостолите не могли да изгонят беса от неговия син, бяс, който го мъчил при всяко новолуние и го хвърлял ту в огън, ту във вода. На това оплакване Господ отговорил с укор, посочвайки неверието на хората, казвайки: „О, роде неверен и развратен! Докога ще бъда с вас? Докога ще ви търпя?” (Мат. 17:17)

Светите апостоли изпълнени с благодат не могли да изцелят юношата, не могли да изгонят беса от него, но основателно ли било това оплакване? Не било ли неверието на самия баща и на роднините и познатите главната причина? Това, че неверието било причина, се вижда от отговора на Господа, в който неверието и развратеността се посочват като единствената причина апостолите да не могат да изгонят беса от болния.

Нима не чуваме същия ропот и ние? Не говорят ли мнозина от нас: аз постих, молих се, просих усърдно Господа Бога да дарува изцеление на съпругата ми, на дъщеря ми, служих молебен и водосвет, само че помощ – никаква, Господ не ме чу.

Ако свещеникът не може да изгони бяс, или да изцели от някаква болест, то за това причината е твоето неверие и твоите грехове. Бог е един и същ и винаги е всемогъщ и всесилен, независимо дали действа чрез свещеника, чрез тайнствата, чрез светената вода или чрез молитвите на Църквата. Той всичко може да стори за теб: и да изгони бяс, и да изцели от всякаква болест, но само когато ти имаш непоколебима вяра в Бога, в Неговите тайнства, в молитвите на Църквата.

Ние постоянно говорим за вярата, но самата вяра не разбираме и просто я нямаме; как тогава тя ще бъде спасителна за нас? Ти вярваш, че житното зърно, което хвърляш в земята ще израсте и когато посееш, казваш: аз засях моята нива, а дали ще поникне посятото, Бог знае. Тези твои думи показват, че у теб вярата е слаба. Когато се отправяш на път, или ще пътуваш с влак или кораб, ти като че вярваш, че непременно ще стигнеш до желаното място, макар понякога да се случва сметките ти да се объркат: духва вятър, корабът се разклаща и ти тозчас падаш в маловерие и те обзема страх, съмняваш се, роптаеш и съжаляваш, че си поел на път. Това ли е вярата ти?

Някой си човек княз тежко заболял и веднага заповядал да го откарат в Киев при мощите на светите преподобни отци, наредил на слугите си да не спират по пътя, ако ще и да умре, но непременно да го докарат до Киев. И какво станало? Той наистина по пътя умрял, но когато го докарали до пещерите при мощите на преподобните, възкръснал.

Ето ти истинска вяра! А ти идваш за изцеление на своята болест в светия храм и тутакси падаш в неверие – как тогава ще получиш изцеление? Този същият Христос Бог дава лекарството и лечението – Своите Тяло и Кръв. Същата тази благодат действа и чрез светената вода и молитвите на Църквата. Защо ти идваш тук изпълнен с неверие? Ту свещеника обявяваш за грешен, ту казваш, че той не се моли както трябва, ту че не изповядва както трябва, ту че не е дал необходимото наставление. Тези твои думи показват, че твоята вяра е слаба, че ти с неверие пристъпваш към Бога за изцеление.

Та погледни себе си! Променил ли си из основи своя живот? Престанал ли си да пиеш? Престанал ли си да ругаеш, да лъжеш, да се гневиш, да се гордееш, умъртвил ли си всичките си страсти, спазваш ли строго поста, молиш ли се нощем, престанал ли си да обичаш света и неговите наслади, решен ли си да живееш свято и благочестиво? Бог твори чудеса, изгонва бесовете, дарува зрение, Бог изцелява, във всичко помага Бог, защото Сам Той е казал: „без Мене не можете да вършите нищо” (Йоан 15:5); от теб се иска само вяра и добри дела, „всичко е възможно за вярващия” (Марк 9:23). „Твоята вяра те спаси” (Лука 17:19), често кавал Христос. А ако ти нямаш вяра, тогава не само апостолските ученици – свещениците – но дори сам Бог няма да ти помогне.

Промени живота си, не греши повече, иначе и на този свят ще се мъчиш, и в отвъдния. Тук е само началото на болките и страданията, а на онзи свят те няма да имат край. Престани да грешиш, горещо се моли, щедро давай милостиня, мисли за смъртта, а не за продължителността на живота. Ако те мъчи болест, благодари за това на Бога и се кай, защото, ако те постигне смърт, след нея покаяние няма.

Господи! Прости греховете ни и ни помилвай! Амин.

Простые и краткие поучения. Том 10.

Превод: прот. Божидар Главев