1. Чревоугодие

Преяждане, пиянство, неспазване и нарушаване на постите, тайноядене, лакомия и изобщо нарушаване на въздържанието. Неправилна и прекомерна любов към тялото и неговия живот и покой, от което произлиза самолюбие и неспазване на верността към Бога, Църквата, добродетелите и хората.

2. Блуд

Блудно разпалване, блудни усещания и разположения на душата и сърцето. Приемане на нечисти помисли, събеседване с тях, услаждане, съизволение и увлечение в тях. Блудни мисли, мечтания и пленения. Непазене на сетивата, особено на осезанието, в което се състои дързост, погубваща всички добродетели. Сквернословие и четене на сладострастни книги. Естествени блудни грехове: блуд и прелюбодеяние. Противоестествени блудни грехове.

3. Сребролюбие

Привързаност към парите, изобщо привързаност към имуществото – движимо и недвижимо. Желание за обогатяване. Размисли относно средства и начини на обогатяване. Мечтания за богатство. Опасение от старостта, неочаквана нищета, болест, самота. Скъперничество. Користолюбие. Недоверяване на Бога, липса на упование в Неговия Промисъл. Пристрастие или болезнена прекомерна привързаност към различни тленни неща, лишаващи душата от свобода. Увлечение по суетни грижи. Любов към подаръци. Присвояване на чуждо имущество. Лихварство. Жестокосърдие към нищите и към всички нуждаещи се братя. Кражба, насилствено отнемане на имущество.

4. Гняв

Избухливост, приемане на гневни помисли: мечтания за гняв и отмъщение, разпалване на ярост в сърцето – ярост, помрачаваща ума; непристойни викове, спор, обидни, груби и язвителни слова, удряне, блъскане, убийство. Паметозлобие, ненавист, вражда, отмъстителност, оклеветяване, осъждане, обезпокояване и обида на ближния.

5. Печал

Огорчение, тъга и отпадане от надеждата на Бога, съмнение в Божиите обещания, неблагодарност към Бога за всичко случващо се, малодушие, нетърпеливост, липса на самоукоряване, прекомерна скръб за ближния, отречение от кръста, опит да се слезе от него.

6. Униние

Леност за всяко добро дело, особено за молитва. Изоставяне на църковното и домашното правило. Изоставяне на непрестанната молитва и душеполезното четене. Невнимание и бързане по време на молитва. Небрежност, неблагоговение. Празни помисли. Излишно самоутешение чрез сън, излежаване и всякакъв род телесен покой и наслаждение. Празнословие, шеги, кощунствени слова. Изоставяне на поклоните и другите телесни трудове. Забравяне на греховете. Забравяне на Христовите заповеди. Нерадение, пленение, липса на страх Божий. Ожесточаване, липса на съчувствие, отчаяние.

7. Тщеславие

Търсене на слава от човеците, самохвалство, желание и търсене на земни и суетни почести. Привързаност към красиви дрехи, украшения и вещи за дома. Внимание, насочено към красотата на своето лице, приятност на гласа и прочее телесни качества. Разположение към науките и изкуствата, погиващи заедно с този свят, търсене на успех в тях заради придобиване на временна, земна слава. Срам от изповядване на своите грехове. Скриване на греховете от хората и от духовния отец. Лукавство, самооправдание, прекословие. Лицемерие, лъжа, измама, човекоугодие, завист. Унижаване на ближния, изменчив нрав, угодничене, безсъвестност.

8. Гордост

Презрение на ближния. Предпочитане на себе си пред всички останали. Дързост, омрачаване и огрубяване на ума и сърцето. Приковаване на ума и сърцето към земното. Хула, неверие, лъжеименен разум, непокорност на Божия закон и Църквата. Следване на своята плътска воля. Четене на еретически книги и на развратни и суетни такива. Непокорност към властите. Обидни шеги, изоставяне на христоподражателното смирение и мълчание. Изгубване на простосърдечието, любовта към Бога и ближния. Безбожие. Невежество.

***

Такива са недъзите, такива са язвите, които съставляват една голяма язва, ветхостта на ветхия Адам, произлизаща от неговото падение. За тази голяма язва говори светият пророк Исайя: «От пети до глава няма у тоя народ здраво място: струпи, синяци, гнойни рани, неочистени, непревързани и неомекчени с елей» (Ис. 1:6). Това според тълкуванието на Отците значи, че язвата – грехът – не е частична, и не е само на един член, а е обхванала цялото същество: и тялото, и душата, овладяла е всички свойства, всички сили на човека. Тази голяма язва Бог нарекъл смърт, когато, забранявайки на Адам и Ева да вкусват от дървото за познаване на добро и зло, казал: «в който ден вкусиш от него, бездруго ще умреш» (Бит. 2:17).

Веднага след вкусването на забранения плод праотците почувствали вечната смърт, очите им се отворили за плътското, и те видели, че са голи. В познанието за голотата на тялото се отразило оголването на душата, върху която почивал Светият Дух и която загубила красотата на непорочността. Плътските усещания въздействат на очите, а в душата се ражда срам, породен от всички греховни и срамни усещания: и гордостта, и нечистотата, и скръбта, и унинието, и отчаянието.

Великата язва е смъртта на душата, неизправимата ветхост, настанала след загубата на божественото подобие. Тази голяма язва Апостолът нарича греховен закон, тяло на смъртта (Рим. 7:23–24), защото умъртвените ум и сърце изцяло се обърнали към земята, служейки раболепно на тленните повици на плътта, омрачили я, отеготили я, сами станали плът. Тази плът вече не е способна за общение с Бога! (Бит. 6:3) Тази плът вече не е способна да наследи вечното небесно блаженство! (1 Кор. 15:50) Великата язва се разляла върху целия човешки род, станала злощастно достояние на всеки един човек.

Като разглеждам своята голяма язва и се взирам в собственото си умъртвяване, изпълва ме горчива печал! Недоумявам какво да сторя. Да последвам примера на ветхия Адам, който, виждайки своята голота, побързал да се скрие от Бога? Ще започна ли като него да се оправдавам, възлагайки вината си върху вината на греха? Напразно ще се крия от Всевиждащия! Напразно ще се оправдавам пред Онзи, Който винаги побеждава в Своя съд (Пс. 50:6 – по слав. превод).

Ще се облека в сълзите на покаянието вместо в смокинените листа; вместо оправдание ще принеса искрено осъзнаване на греховете си. Облечен в покаяние и сълзи, ще застана пред лицето на моя Бог. В рая ли? Та аз съм изгонен оттам, и херувимът, стоящ при входа, няма да ме пусне вътре! Прикован съм към земята – моята тъмница, от самата тежест на собствената ми плът!

Грешни потомък на Адам, ободри се! В твоята тъмница изгря светлина: Бог слезе в долната страна на твоето изгнание, за да те въведе в загубеното от тебе горно отечество. Ти искаше да познаеш доброто и злото: Той ти остави това знание. Ти искаше да станеш като Бог, но вместо това стана подобен на дявола по душа, а по тяло се уподоби на животните и зверовете. Бог, съединявайки те със Себе си, те направи бог по благодат. Той ти прощава греховете. И не само! Той изтръгва самия корен на злото от душата ти, самата греховна зараза, ада, внедрен в душата ти от дявола, и ти дарува лек за изцеляване от греха през целия ти земен живот, колкото и да се заразяваш с него поради своята немощ.

Този лек е изповядването на греховете. Искаш ли да съблечеш ветхия Адам ти, който след светото кръщение вече си облечен в Новия Адам, но със собствените си беззакония успя отново да оживиш в себе си и ветхостта, и смъртта, да заглушиш живота, като почти го умъртви? Искаш ли ти, поробеният от греха, и влачен от него чрез насилие отвън, да си възвърнеш свободата и праведността?

Потопи се в смирение! Победи тщеславния срам научил те лицемерно и лукаво да се преструваш на праведен и по този начин да пазиш и укрепяваш в себе си смъртта на душата. Изтръгни греха, встъпи във вражда с него, като искрено го изповядаш. Това лечение трябва да предварява другите – без него лекарствата на молитвата, на сълзите, на поста и на всички останали средства ще бъдат недостатъчни, неудовлетворителни, нетрайни. Иди, горделиви, при своя духовен отец, и падайки в нозете му, намери милосърдието на Небесния Отец! Единствено искрената и честа изповед може да те освободи от греховните навици, правейки твоето покаяние плодоносно, а изправлението ти – трайно и истинно.

В кратката минута на умиление, в която се откриват очите на ума за самопознание и която идва тъй рядко, написах това за изобличаване на себе си, за увещание, напомняне, наставление. А ти, който с вяра и любов в Христа четеш тези редове и може би намираш в тях нещо полезно за себе си, принеси сърдечна въздишка и молитва за душата пострадала тъй силно от греховните вълни, виждайки често пред себе си потъване и погибел, но намерила накрая отдих само в един пристан – в изповядването на своите грехопадения.

Святитель Игнатий (Брянчанинов), В помощь кающимся.

Превод: Десислава Главева