Всичко, що бе писано по-преди, за наша поука бе писано (Рим. 15:4).

Тези думи чухме днес в апостолското четиво. Тяхното значение е, че всичко написано, разбира се, написано в словото Божие, е написано, и дори ни се предписва за наша поука.

Но така ли се отнасяме ние към словото Божие? Търсим ли в него ръководство за живот? Слушаме ли поне внимателно? Обичаме ли да четем словото Божие, или да слушаме четенето му в църква или у дома? Колко често по време на четенето на Апостола или Евангелието в църква ние стоим наглед безмълвни, притихнали с благоговение, наглед внимателни, а на практика свещените слова се плъзгат едва докосвайки нашата душа като вода по стъкло, без да проникват в дълбочина и без да докосват сърцето.

А между другото неслучайно преди всяко четене на словото Божие ни се възглася: „Премъдрост!” Това означава, че словото Божие е превисока мъдрост – мъдрост не човешка, а Божествена, не земна, а небесна. Възглася се: „Премудрость прóсти”; „прóсти” – това означава да стоим благоговейно, наострили слух и с отворено сърце. Възглася се: „Вонмем”, тоест да внимаваме.

Всичко това показва, че словото Божие е наречено слово Божие, защото чрез него ни говори Сам Бог. То е светило по нашия път, светилник светещ в тъмно място, то е огледало, в което виждаме своята душа, своите грехове и живота си. То е ярка и блестяща свещ, с която ние се спускаме в дълбините на нашата душа и нашата съвест.

През цялата година ние слушаме и четем словото Божие. Всяка година на определени дни – празнични и неделни – ние слушаме в църква един и същ евангелски текст. Променяме се ние самите – остаряваме, ставаме по-добри или по-лоши, понасяме ту страдания, ту болести, ту радости, и във всяка възраст и при всяко душевно настроение в Евангелието или в другите свещени писания ние намираме все нови мисли, обяснения и наставления. Ние трябва да четем и слушаме евангелския текст, както са казвали нашите отци, не по редовете, а между редовете, и тогава той ще стане постоянно огледало на нашата душа.

И тъй, в днешното евангелие ние чухме историята за изцеряването на двамата слепци от Господа Иисуса Христа. Тежко е положението на слепците и наистина огромно благодеяние им оказал милосърдният Спасител. Но има, братя мои, друга слепота, която е много по-опасна, много по-тежка от слепотата на нашите очи.

Имало в древните времена един мъж, свят и много образован – старецът Дидим. Той бил сляп. Веднъж той взел горчиво да оплаква слепотата и нещастието си. В отговор преподобни Антоний му казал: „Ти се оплакваш, че нямаш очи, каквито имат и безсловесните животни и дори и най-мъничките мушици. Стига си се оплаквал: та ти имаш очи на херувим, защото знаеш Бога, ти знаеш Неговия закон, ти виждаш ангели, ти виждаш това, което не вижда дори най-виждащият с обикновени човешки очи”.

Ето че може дори при телесна слепота човек да бъде духовно зрящ, но и обратното – и телесно зрящият, който има очи и вижда светлината, в същото време може да е духовен слепец. И, Господи, колко много такива слепци има на света! Всички тези неверници, маловерци, незнаещи Божествения закон, не познаващи доброто и не обичащи Господа – всички те са духовни слепци.

Вижте как Спасителят се смилил над слепците: Той ги изцелил и им дал да видят светлината. Но Той още повече съжалява духовните слепци. Тях Той учи по цели нощи и дни, по всякакъв повод, за тях избрал апостолите, за тях разяснявал Свещеното Писание, за тях основал Своята Църква и дал пастири и учители. И на нас, пастирите и учителите, Той преди всичко заповядал: „Идете, научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светаго Духа, и като ги учите да пазят всичко, що съм ви заповядал”.

И тъй, ако искаме да подражаваме на нашия Спасител, то ние сме длъжни от цялата си душа да възненавидим греха, който живее в нас, това неверие и маловерие, от което страдаме. Длъжни сме с всичките си душевни сили да се стремим към светлината – към това да просветим себе си и другите. Правилно е казано в пословицата, че учението е светлина, а невежеството – тъмнина. Но правилна е, братя, и друга пословица, че не всяко учение е душеспасително. Да, не всяко учение води до спасение на душата…

Къде ще намерим истинско и добро учение? Преди всичко в Христовата Църква и Божия храм. Тук свещениците говорят не от себе си, а проповядват словото Божие; тук ние, пастирите, макар да сме обикновени човеци, често грешни, недостойни и с недостатъци, все пак ви преподаваме Христовото слово, вечното небесно слово.

Затова, идвайте по-често тук, водете и своите деца, тук се учете на всичко добро и душеполезно. Както само с дима от печката не можеш да отоплиш дома си, така и в едно събрание без църква и пастири не можеш да сгрееш душата си. Камъкът е студен, но при удар о друг камък и той се затопля. Така е и с хората, когато са заедно в църквата.

И помнете, че съгласно с уроците на словото Божие е само това учение, което не е против Църквата и което е благословено от нея, което е съгласно с нейните наставления – само то е истинно. На такова учение съчувствайте и го подкрепяйте. Ако някъде четат хубава книга, ако отворят библиотека, читалище, ако има народни четения – ако всичко, което там вие виждате и чувате е съгласно с учението на нашата вяра, ако там не се подкопава християнството, на всичко това съчувствайте напълно и всячески подпомагайте.

Казват ви, че никога не е късно да се учиш и трябва да се учиш цял живот: това е вярно. Но все пак трудно е за възрастния да се учи. Затова особена грижа трябва да се полага за децата. Те трябва да бъдат приобщавани към Църквата, те трябва да бъдат пращани на училище. Вие, възрастните, активните общественици, трябва да помните това. Не трябва да щадите средства, грешно е да ви се свиди, когато се отнася до образованието на децата и до издръжката на училищата. За вас би било чест и похвала, ако на няколко места във вашето селище бъдат основани църковни училища, ако вие с вашите и обществените пожертвования помогнете на църквата и духовенството в устройването на тези училища заради вашите собствени деца!

И тук, що се отнася до училищата, помнете, че не всяко учение е душеспасително и не всяко училище заслужава участие и подкрепа. Ако децата ги учат да знаят Бога и Неговия закон, да почитат властите, да уважават духовните пастири, да обичат и уважават родителите и по-възрастните, то това е истинско училище и истинско учение. И дори детето да знае по-малко и по-слабо да развие своя ум, то ще стане добър син и честен човек. Но ако в училището не учат на страх Божий, ако изцяло се обръща внимание само на ума, то по-добре би било човек да си остане съвсем неук! От това че той е умен, но е злодей, никой няма да има полза. Умният злодей е по-опасен от глупавия. Това трябва да се помни при грижите за просвещението. Но най-главното е, че при грижите за просвещаването на децата трябва да се помни, че истинското възпитание, истинското просвещение детето получава у дома, в своето семейство.

Какво от това, че в училище го учат на молитва, щом у дома никой не се моли? Какво от това, че в училище му говорят колко е лошо да се пиянства, а у дома то вижда, че бащата и братята му са пияници, а майката е разпътна? Какво от това, че на детето в училище му казват: „обичай ближния си”, бъди кротък, вежлив, търпелив, а у дома то вижда как бащата-изверг пребива жена си – неговата майка, или как у дома всички живеят сред постоянни кавги, злоба и разпри? Какво като на детето в училище казват „не кради”, а у дома то вижда как всички крадат и с кражба трупат богатство? Какво като на детето в училище казват „не лъжи”, а у дома то слуша сквернословия, лъжи, клевети и всякакви гнили слова; ако в училище го учат „почитай баща си”, а у дома неговият баща обижда дядото, бабата и своите братя и сестри? Ето за това, точно за това домашно и семейно просвещение трябва да се погрижим!

Ние трябва да просвещаваме себе си и другите, както Спасителят е просветил слепите, за които чухме днес в прочетеното евангелие. И изцелените слепци изповядали Бога и Спасителя. И за нас най-верният път на просвещение са нашите дела и вярност на учението на Спасителя. Най-верният път са думите на апостола: братя „постъпвайте като чеда на светлината” (Еф. 5:8), и думите на Христа: „Тъй да светне пред човеците светлината ви, та да видят добрите ви дела и да прославят Небесния ваш Отец” (Мат. 5:16). Амин.

Прот. И. И. Восторговъ, Полное собрание сочинений, Т. II: Проповеди и поучительныя статьи на религиозно-нравстренныя темы, 1901-1905 гг. М, 1914.

Превод: прот. Божидар Главев