Вход

Православен календар

„Прелестта на злославните си изгорил, премъдри, вярата на православните прекрасно си изяснил, и света си просветил. Затова си се явил победоносен победител, стълб на Църквата, истинен йерарх, не преставай да се молиш на Христа за спасението на всички ни.”

Канон на утренята, седален, глас 4
Неделя на св. Григорий Палама

Свети пророк Илия и възнесението на небесата

 

0208212004

За небесното мислете, а не за земното (Кол. 3-2).

Светият славен пророк Илия бил взет жив на небето, но още преди да се възнесе там с плът постоянно се възнасял там с душата си. Затова и св. Илия несъмнено се е удостоил да се възнесе на небето с плът, защото през целия си земен живот с най-велика ревност се стремял с душата си към небето, мислейки за небесното, а не за земното.

Така и ние, ако искаме да се възнесем на небето първо с душата си след смъртта на тялото, а после и с тялото при възкресението на мъртвите, трябва постоянно и непрекъснато да мислим за небесното, а не за земното, през всичкото време, докато сме на тази земя.

Кой мисли за небесното? Този, у когото и умът, и волята, и сърцето са заети само с горното; който мисли за небесното, желае небесното, стреми се към небесното; който твърдо помни, че нашето отечество е на небесата (Евр. 11:14), че този живот е само училище, в което се подготвяме за вечността, възползвайки се от всички средства, които ни е дал Бог за тази цел; който се грижи да изпълнява Божията воля и на земята, както се изпълнява тя и на небесата; който с цялото си същество и дела търси това, що е горе, дето Христос седи отдясно на Бога (Кол. 3:1).

Ако е така, тогава не е ли очевидно, че този човек вече е отишъл далеч напред, устремявайки се точно към небето? Той сякаш постепенно се е отрекъл от земното, развързвайки едни след други всички връзки, които привързват грешника към земята, умъртвявайки земните си членове, блудство, нечистота, страст, лоша похот и користолюбие (Кол. 3:5).

Той постепенно издига душата си над тялото, разпвайки плътта си със страстите и похотите (Гал. 5:24), и така отслабва, изтънява, някак одухотворява самата си плът, като постепенно се изкачва с душата си по лествицата на нравственото съвършенство, чийто горен край стига до самото небе. Той постепенно очиства, издига душата си от самите й недра към небето, прави я ангелоподобна и богоподобна.

Какво трябва да бъде естественото следствие от всичко това? Когато смъртта дойде и раздели душата от тялото, прекъсвайки последната нишка, която я свързва със земята, къде ще се устреми тази душа, ако не към небето, към което се е стремила в продължение на целия си живот; към което вече толкова се е приближила и подготвила и с което се е сближила? А когато накрая по Божията воля мъртвите възкръснат от гробовете, когато получи всякой заслуженото, според доброто или злото, което е извършил с тялото си (2 Кор. 5:10), къде ще отиде това възкръснало и обновено тяло, ако не на небето, за да сподели с душата своята радост и вечно блаженство?

Кой мисли за земното? Този, който живее само за земните неща, този, който и телом, и духом, и с мислите си, и с желанията си, и с действията си постоянно се върти във вихъра на земната суета; такъв, който люби всичко, що е в света - похотта на плътта, похотта на очите и гордостта житейска (1 Иоан 2:16); който е загрижен за придобиване на земни блага и е привързал към тях сърцето си, предава се на чувствени удоволствия, пристрастява се към земните почести и отличия. Такъв човек колкото повече живее, толкова повече се привързва към земята, подчинява душата на тялото и постепенно я задушава, прави я все по-груба и по-груба и все по-приземена, заглушавайки в нея всички висши потребности. Къде ще се окаже той след края на сегашния живот? Без съмнение там, накъдето е вървял през целия си живот - неговата душа по силата на нравственото притегляне естествено ще се устреми в дълбините на ада. А когато в деня на възкресението отново се съедини със своето тяло, то неизбежно ще завлече и него заедно със себе си в безизходната бездна.

По молитвите на светия пророк и ревнител по Бога Илия да удостои Господ Бог със Своята благодат и всички нас, братя, да стигнем до нашето небесно отечество! Амин.

Протоиерей Григорий Дьяченко, Полный годичный круг кратких поучений, составленных на каждый день года.

Превод: прот. Божидар Главев

Други статии от същия раздел:

module-template6.jpg

 

 

Видеоколекция

2018 04 08 15 38 03
О.  Даниил Сисоев:
В един Бог ли вярват
християните и мюсюлманите

Модернисти