За небесното мислете, а не за земното (Кол. 3-2).

Светият славен пророк Илия бил взет жив на небето, но още преди да се възнесе там с плът постоянно се възнасял там с душата си. Затова и св. Илия несъмнено се е удостоил да се възнесе на небето с плът, защото през целия си земен живот с най-велика ревност се стремял с душата си към небето, мислейки за небесното, а не за земното.

Така и ние, ако искаме да се възнесем на небето първо с душата си след смъртта на тялото, а после и с тялото при възкресението на мъртвите, трябва постоянно и непрекъснато да мислим за небесното, а не за земното, през всичкото време, докато сме на тази земя.

Кой мисли за небесното? Този, у когото и умът, и волята, и сърцето са заети само с горното; който мисли за небесното, желае небесното, стреми се към небесното; който твърдо помни, че нашето отечество е на небесата (Евр. 11:14), че този живот е само училище, в което се подготвяме за вечността, възползвайки се от всички средства, които ни е дал Бог за тази цел; който се грижи да изпълнява Божията воля и на земята, както се изпълнява тя и на небесата; който с цялото си същество и дела търси това, що е горе, дето Христос седи отдясно на Бога (Кол. 3:1).

Ако е така, тогава не е ли очевидно, че този човек вече е отишъл далеч напред, устремявайки се точно към небето? Той сякаш постепенно се е отрекъл от земното, развързвайки едни след други всички връзки, които привързват грешника към земята, умъртвявайки земните си членове, блудство, нечистота, страст, лоша похот и користолюбие (Кол. 3:5).

Той постепенно издига душата си над тялото, разпвайки плътта си със страстите и похотите (Гал. 5:24), и така отслабва, изтънява, някак одухотворява самата си плът, като постепенно се изкачва с душата си по лествицата на нравственото съвършенство, чийто горен край стига до самото небе. Той постепенно очиства, издига душата си от самите й недра към небето, прави я ангелоподобна и богоподобна.

Какво трябва да бъде естественото следствие от всичко това? Когато смъртта дойде и раздели душата от тялото, прекъсвайки последната нишка, която я свързва със земята, къде ще се устреми тази душа, ако не към небето, към което се е стремила в продължение на целия си живот; към което вече толкова се е приближила и подготвила и с което се е сближила? А когато накрая по Божията воля мъртвите възкръснат от гробовете, когато получи всякой заслуженото, според доброто или злото, което е извършил с тялото си (2 Кор. 5:10), къде ще отиде това възкръснало и обновено тяло, ако не на небето, за да сподели с душата своята радост и вечно блаженство?

Кой мисли за земното? Този, който живее само за земните неща, този, който и телом, и духом, и с мислите си, и с желанията си, и с действията си постоянно се върти във вихъра на земната суета; такъв, който люби всичко, що е в света - похотта на плътта, похотта на очите и гордостта житейска (1 Иоан 2:16); който е загрижен за придобиване на земни блага и е привързал към тях сърцето си, предава се на чувствени удоволствия, пристрастява се към земните почести и отличия. Такъв човек колкото повече живее, толкова повече се привързва към земята, подчинява душата на тялото и постепенно я задушава, прави я все по-груба и по-груба и все по-приземена, заглушавайки в нея всички висши потребности. Къде ще се окаже той след края на сегашния живот? Без съмнение там, накъдето е вървял през целия си живот - неговата душа по силата на нравственото притегляне естествено ще се устреми в дълбините на ада. А когато в деня на възкресението отново се съедини със своето тяло, то неизбежно ще завлече и него заедно със себе си в безизходната бездна.

По молитвите на светия пророк и ревнител по Бога Илия да удостои Господ Бог със Своята благодат и всички нас, братя, да стигнем до нашето небесно отечество! Амин.

Протоиерей Григорий Дьяченко, Полный годичный круг кратких поучений, составленных на каждый день года.

Превод: прот. Божидар Главев