В днес прочетеното евангелие се разказва за изцеряването на двама бесновати, които живеели на градското гробище и били толкова свирепи, че никой не смеел да минава близо до това място. С това изцеление човеколюбивият Господ Иисус Христос оказал благодеяние както на самите бесновати, така и на жителите на тази страна, като ги избавил от злобата на бесноватите. А гергесинците избавени от страховитите бесновати, вместо да благодарят на Спасителя за благодеянието, помолили Го да си иде от страната им.

Братя, това недостойно поведение на гергесинците разкрива тяхната мрачна и зла душа и пълната им безчувственост. Вижда се, че те не прозрели спасителното за тях Божие посещение – над тях тежала тъмата на духовното помрачение. В какво се изразява то? В неразбирането на духовните нужди, които са нещо извън рамките на прозаичните житейски потребности.

В пределите на гергесинската страна възсияла велика Светлина, явил се Христос и с извършеното чудо показал Кой е Той и как трябва да бъде посрещнат. Те сами видели изцерения бесноват и сами могли да се убедят в истината, но не разбрали важността на това събитие. Чудото на Спасителя трябвало да изведе гергесинците от тяхното банално всекидневие, от тази мъртва тишина, да ги пробуди от греховното безгрижие, но тяхното духовно помрачение не желаело това независимо от чудесата, то се бои от светлината и се стреми да закрие очите си от нейните благодатни лъчи. Съжалението за понесената щета (стадото свини) закрива духовните им очи за подобаващото разбиране на истината.

Така постъпват и днес много християни, които не искат да знаят здравото учение на Евангелието, които с излишно и безумно пристрастие към земното хранят духовната си ограниченост с „едното само потребно”, не могат да понесат живото и божествено слово Божие и ако против волята им бъдат докоснати от него, стараят се да изгладят всяко впечатление оставено у тях.

Св. Януарий, епископ на областта Кампания в Италия, по време на гоненията против християните при Диоклетиан бил предаден на мъчения за Христовата вяра. Хвърляли го в разпалена пещ, но той излязъл от огъня невредим. На следващия ден го предали на зверовете заедно с други християни, но и сега Януарий и дружината му останали невредими. Зверовете с кротост лягали в нозете на епископа за общо изумление на тълпата. Този, който предал на мъчения християните, управителят на Кампания Тимотей, не само че не се трогнал от такова явно чудо разкриващо Божията сила, но и в духовното си невежество приписал чудото на вълшебство.

И ето че като наказание за своето невежество тозчас ослепял. Но и това не събудило в него нито светла мисъл, нито здраво чувство. Тогава Господ, Който винаги търси спасението на грешниците, благоволил да подейства на душата му чрез милосърдие. Той сподобил незлобивия мъченик Януарий със сила да изцели своя ослепен гонител. Но и радостта от изцелението не смекчила и не умилила закоравялото сърце на езичника, а точно по това време около пет хиляди езичници свидетели на чудесата се обърнали към вярата в истинския Бог. Но пак колкото повече изобилствала Божията благодат, толкова повече се озлобявал управителят и предал на смърт всички просветени от Истината. По заповед на Тимотей всички изповедници заедно с еп. Януарий били изведени от града и посечени с меч.

Ето, братя, докъде може да стигне духовното помрачение у човека: при вида на явни чудеса, чрез които хиляди се обърнали към вярата, езическият управител останал глух и сляп за всичко ставащо около него.

Вие виждате, че духовното помрачение се съпровожда с отдалечаване на Светлината, която просвещава всеки човек, след което настъпва дълбок мрак и тъмнина. За кого тази тъма не е страшна, кой не се ужасява от нея? Кой не би бил готов да избяга от нея, за да влезе по-скоро в чудната и многожелана Светлина на спасението?

Нека разбираме и вярваме, че само Христовата Светлина, духовната Светлина е най-великото благо, че тя е съвършенство и блаженство. Нека вярваме и нека се стремим към Нея, Христовата Светлина. Амин.

Святой праведный Алексей Мечев, Житие, письма, проповеди, записи на книгах, Москва, 2010.

Превод: прот. Божидар Главев