„Не всеки, който Ми казва: Господи, Господи! ще влезе в царството небесно, а оня, който изпълнява волята на Моя Отец Небесен” (Мат.7:21).

Само с молитва не ще се спасиш, към молитвата трябва да се присъединява и изпълнението на Божията воля – така, както тя се проявява според длъжността и образа на живот на всеки човек. И молитвата трябва да има като свой предмет най-вече моления за това, Бог да ни сподоби в нищо да се отстъпваме от Неговата света воля.

И обратно, който има ревност да изпълнява във всичко Божията воля, на такъв и молитвата ще е по-дръзновена пред Бога и ще има по-добър достъп пред Неговия престол. Случва се дори така, че когато ходенето по Божията воля не съпътства молитвата, тогава и самата молитва вече не е истинска молитва, съсредоточена и с трезвение, а е само външна, мъчителна, по време на която нравствената неизправност като с мъгла се прикрива от многословието, разхвърляността и блуждаенето на мислите.

Трябва с благочестие да се съчетаят и едното и другото, и ще има плод.

Мысли на каждый день года

Превод: прот. Божидар Главев