А след разговора с тях, Господ се възнесе на небето… (Мк. 16:19).

Вие, слушатели християни, след своята смърт искате ли да отидете на небето, в Царството Небесно, където сега е нашият Господ Иисус Христос?

Разбира се, че ще кажете: искаме. Но по какво си личи, че искате това? Който силно желае нещо, той за това и мисли; но ние мислим ли често за небето? Който желае нещо, той за това и говори; но ние говорим ли често за небето? Който желае нещо, за това се и труди; но ние за небето ли работим и се трудим? Който желае нещо, той най-много за него моли Бога; но ние за Царството Небесно ли най-много молим Бога по време на молитва? И сега в храма за молитва заради Царството Небесно ли сме дошли? Ех, слушатели, по нашия живот почти не си личи, че желаем да отидем на небето.

Какво искаме ние? Къде ще се окажем след смъртта си?... В бъдещия живот има само две възможности, две места: небе и ад, Царството Небесно и външната тъмнина, и следователно, който след смъртта си не се възнесе на небето, той попада в ада. Несъмнено ние не искаме да попаднем там. Да ни избави Господ от всички места, приготвени за дявола и неговите ангели!

И тъй, какво искаме ние? За какво се грижим, за какво се трудим, за какво се безпокоим?... Сами не знаем! Да, нашият живот понякога съвсем не прилича на живота на разумни същества, а още по-малко пък на живот на Христови последователи. Какви последователи на Христа сме ние, когато не се стремим да отидем там, където сега е Той, нашият Господ? Какви разумни същества сме, когато не искаме да размислим и да разсъдим за това къде ще се окажем след смъртта си?... Но, Господи, ние дори да помислим за своето спасение, да пожелаем спасението, а не само да го достигнем, не можем без Твоята помощ!

Христе Иисусе, Който се възнесе на небето, вразуми ме с Твоята благодат, защото аз не зная какво правя; и искам или не искам, спаси ме, насочи ме по пътя към Твоето Небесно Царство. Амин.

Проповеди протоиерея Родиона Путятина

Превод: прот. Божидар Главев