Ние, хората, не знаем бъдещето и затова не можем да кажем за слушащите, дали ще се убедят или няма да се убедят от нашите думи.

Ала Христос, като знае точно и едното, и другото, докрая продължаваше да поправя човека, който щеше да покаже непослушание към Него. Макар да знаеше, че Иуда няма да се откаже да Го предаде, Христос продължаваше да го отклонява от предателството със съвети, увещания, благодеяния, заплахи и всякакви начини за вразумяване и го сдържаше със словото Си непрестанно, като с юзда.

Правеше го, за да ни научи, че даже предварително да знаем, че братята няма да ни послушат, да изпълним всичко от своя страна, тъй като за съвета ни е приготвена награда.

***

Няма човек, за когото Бог да не промисля. Ако Той не се грижи по еднакъв начин за всички, това също е велик знак за Неговия промисъл. Бог проявява промисъла Си съобразно ползата за всеки. Така че Той промисля не само за всички, но и за всеки човек поотделно, което показва в отношението Си към учениците с думите: а вам и космите на главата са преброени (Мат. 10:30).

Светител Йоан Златоуст, „Христос, Който ни спасява”, "Православна класика", 2020