Дивно и умилително зрелище ни представя, възлюбени братя и сестри, днешното евангелско четиво от евангелието от Иоана! Безначалният, всемогъщият, страшният в славата Си, непристъпният за ангелите Творец на небето и земята, приел върху Себе Си човешкото естество заради спасението на човеците, седи до самарийския кладенец и кротко беседва с жена, която при това е известна в града грешница. И за какво беседва? За потребното за всеки човек, за това, което е най-нужно за всеки от нас, за живата вода, или за Божествената благодат, утоляваща жаждата на безсмъртната човешка душа, опалвана и угнетявана от греховете; за живата вода, очистваща човешките грехове и даваща сила за целомъдрен и свят живот – и тъй Той улавя тази дъщеря на Адама за делото на спасението.

Да, още веднъж повтарям, чудно и умилително зрелище ни се представя пред очите ни в днешното Евангелие! Цялото ангелско естество се удивило на крайното снизхождение на Твореца на ангелите и човеците, виждайки своя Господ, непристъпния по Своето Божество, като достъпен за всички човеци, беседващ, вкусващ храна и питие заедно с човешките синове, изцеляващ всички техни немощи, претърпяващ от мнозина неблагодарност и злословие, и в края на всичко това – кръст и смърт. Но да чуем самото повествование на евангелиста Иоан.

Трябваше, разказва той, да мине Господ през Самария. „И тъй, дохожда в самарийския град, наричан Сихар, близо до землището, което Иаков бе дал на сина си Иосифа. (Този, който беше продаден насила, презрително и ненавистно от родните си братя в чужда страна в Египет, около две хиляди години преди Христа, а преди около четири хиляди години считано от сега.) Там беше Иакововият извор. Уморен прочее от път, Иисус седеше си тъй при извора. Часът беше около шестия. (По нашето време около дванадесет по обяд). Дохожда една жена от Самария да си начерпи вода. Иисус й казва: дай Ми да пия. (Защото Неговите ученици отишли в града да купят храна.) „Жената самарянка Му казва: как Ти, бидейки иудеин, искаш да пиеш от мене, която съм жена самарянка? (Защото иудеите нямат сношение със самаряните.) Иисус й отговори и рече: да би знаяла дара Божий, и кой е Оня, Който ти казва: дай Ми да пия, ти сама би изпросила от Него, и Той би ти дал вода жива. Жената Му казва: господине, ни почерпало имаш, па и кладенецът е дълбок: отде тогава имаш живата вода? Нима Ти си по-голям от отца ни Иакова, който ни даде тоя кладенец, и сам той от него е пил, и синовете му, и добитъкът му? Иисус й отговори и рече: всякой, който пие от тая вода, пак ще ожаднее; а който пие от водата, която Аз ще му дам, той вовеки няма да ожаднее; но водата, която му дам, ще стане в него извор с вода, която тече в живот вечен. Казва Му жената: господине, дай ми тая вода, за да не ожаднявам и да не дохождам тук да вадя. Иисус й казва: иди повикай мъжа си и дойди тука. Отговори жената и рече: нямам мъж. Иисус й казва: добре каза, че мъж нямаш; защото петима мъжа си имала, и тоя, когото сега имаш, не ти е мъж; това право си каза. Казва Му жената: господине, виждам, че Ти си пророк. Нашите бащи се покланяха в тая планина, а вие казвате, че в Иерусалим е мястото, дето трябва да се покланяме. Иисус й казва: жено, повярвай Ми, че настъпва час, когато нито в тая планина, нито в Иерусалим ще се поклоните на Отца. Вие се кланяте на това, което не знаете, а ние се кланяме на това, което знаем, защото спасението – тоест Спасителят Христос – е от иудеите. Но иде час, и дошъл е вече, когато истинските поклонници ще се поклонят на Отца с дух и с истина, защото Отец иска такива да бъдат, които Му се покланят. Бог е дух: и тия, които Му се покланят, трябва да се покланят с дух и с истина. Казва Му жената: зная, че ще дойде Месия, наричан Христос; когато Той дойде, всичко ще ни възвести. Иисус й казва: Аз съм, Който говоря с тебе. В това време дойдоха учениците Му и се почудиха, задето Той се разговаря с жена; ала ни един не рече: какво искаш, или какво приказваш с нея? Тогава жената остави стомната си и отиде в града и казва на човеците: дойдете и вижте един човек, който ми каза всичко, що съм направила: да не би Той да е Христос? Тогава те излязоха из града и идеха към Него. И много самаряни от оня град повярваха в Него по думите на жената, която свидетелствуваше: каза ми всичко, що съм сторила. Затова, когато самаряните дойдоха при Него, молиха Го да постои при тях; и Той престоя там два дена. И още по-много народ повярва поради словото Му. А на жената думаха: ние вярваме не вече поради твоето казване; защото сами чухме и знаем, че Този наистина е Спасителят на света, Христос” (Иоан. 4:4-30, 39-42).

И така, предмет на днешното Евангелие е живата вода, или Христовото учение за нашето спасение и царството Божие вътре в нас, това учение, което вие постоянно слушате в Евангелието и в Богослужението; живата вода, или спасителната благодат Божия, вселяваща се в нас посредством вярата и действаща в нас за нашето спасение, просвещаваща сърдечните ни очи, показваща ни греха в неговата отвратителна голота, мерзост и гибелност, подбуждаща ни към умилително и пълно всесърдечно покаяние, очистваща греховете ни, освещаваща, примиряваща ни с Бога, утешаваща с надеждата за вечно помилване от Него, укрепяваща и окуражаваща ни в борбата с греха, дявола, страстите, със съблазните на този свят, защищаваща и спасяваща ни; тази жива Христова вода или Божия благодат се заключава най-вече в църковните тайнства и се преподава на всички, които искрено участват в тях.

Друг предмет на днешното Евангелие е молитвата с дух и с истина и на всяко място, тоест искрената и от цяла душа молитва във всяко време, защото казано е: непрестанно се молете (1 Сол. 5:17).

Но ако има жива вода, която оживява душата на човека, вода, чийто вечнотекущ Източник е Господ Иисус Христос, значи, разбира се, има и мъртва вода, умъртвяваща душата на човека за вечни векове; тази мъртва вода е грехът във всичките му видове, например пиянството, блудната нечистота, сквернословието, буйството, злобата, завистта, користолюбието, жестокосърдечието и немилосърдието, гордостта, неверието, леността и нерадението за своето спасение, унинието, отчаянието и прочее грехове, на които начало, източник и учител е дяволът със своето бесовско войнство.

И така, братя и сестри, не се ленете да идвате и усърдно да се поучавате в Словото Божие в светите Божии храмове, молете се с цялото си сърце с дух и с истина; принасяйте сърдечно покаяние в своите прегрешения, вкусвайте от безсмъртния Източник Христов; изправяйте вашите нрави, отвращавайте се от греховете, всячески се старайте да ходите по пътя на Христовите заповеди, като в целия си живот се стремете към святост, и накрая ще наследите вечен живот с благодатта на Христа нашия Бог, като тази самарянка, за която се разказва днес в Евангелието, защото тя изоставила грешния си живот, започнала да върши делата на покаянието и делата на правдата, като повярвала в Христа с цялото си сърце и Го възлюбила с цялата си душа. И според църковното предание накрая станала и мъченица за Неговото име. Амин.

Полное собрание сочинений Протоиерея Иоанна Ильича Сергиева. Том 2-й. СПб. 1894.

Превод: прот. Божидар Главев