Неделя 2-ра след Пасха, Томина
Първата неделя след Пасха носи названието «Томина Неделя». Седем дни, след като Господ се явил на всички апостоли, Той се явил още веднъж – този път заради Тома, който първия път не бил с останалите. „Другите ученици му казваха: видяхме Господа. А той им рече: ако не видя на ръцете Му белега от гвоздеите, и не туря ръката си в ребрата Му, няма да повярвам.” Но как може да не повярва на събратята си? Защо за упоритото си неверие Тома заслужил най-великия дар, а не наказание например?
За Тома е казано много малко, но пък то е много важно. Когато Господ узнал за смъртта на Лазар и се приготвил да отиде в Иудея, Той казал на учениците: „Лазар умря; ала се радвам за вас, че Ме нямаше там, та да повярвате; но да идем при него” (Иоан 11:14–15). А какво значи «да идем при него», ако Лазар е мъртъв и иудеите търсят да убият и самия Иисус? Тома веднага разбрал всичко и решително казал: „да идем и ние да умрем с Него” (Иоан 11:16). Такива слова не се чуват често, и такива слова не се забравят нито от хората, нито от Бог.
Затова пък словата, «ако не видя, няма да повярвам», се чуват постоянно. Но като правило те се произнасят от хора, които сами не търсят Бога, не търсят истината и нямат намерение за нищо и за никого да умират. На такива Господ никога няма да се яви, за да не стигнат до богохулство, когато няма къде да се скрият от неопровержимата истина.
Господ се явил на Тома, защото Тома бил готов, дори без да знае още за победата над смъртта, да умре с Иисус. Тома още тогава решил за себе си, че ако Иисус не е с него, то няма за какво да се живее.
Господ се явил като първия път и веднага се обърнал към Тома: «дай си пръста тук, и виж ръцете Ми; дай си ръката и тури в ребрата Ми; и не бъди невярващ, а вярващ». И Тома успял само да възкликне: «Господ мой и Бог мой!» След това Господ му казал, сякаш укорявайки го: «ти повярва, защото Ме видя; блажени, които не са видели, и са повярвали». Но какво е този укор за Тома, когато той цял е изпълнен с радост, задето отново вижда Учителя? Сега той е готов на всякакви страдания, за да Му докаже любовта си.
Но и на нас Господ обещава блаженство, ако ние без да видим се стараем да повярваме в Него, ако осъзнаем, че въпросът с вярата и неверието е въпрос на живот и смърт. Защото нали блаженството се състои в това, да посрещнеш Христа не като доказателство, че Го има, а като дългоочакван гост, по когото копнее сърцето и без когото е невъзможно да се живее.
Затова, блажен е Тома, който най-накрая видял и повярвал, но блажени са и всички, които не са видели, но също са повярвали и живеят в очакване с надежда.
Полный круг проповедей
Превод: Десислава Главева