Долният текст е вик на една християнска душа. Но този вик е вик и на всички онези наши сънародници в студения Албион, които ето вече втора година са лишени от духовно обгрижване и в невъзможност да наситят жадуващите си за Христа души, бидейки оставени вън от храма. Молим Богу този отчаян вопъл да стигне до нашите архиереи в Светия Синод, които отечески да се погрижат щото тези техни чеда да не бъдат изгнаници и от Дома на Отца...

Дай Боже, този вик да поразбуди и задрямалата съвест на онези наши сънародници, които, въпреки отворените в България храмове, предпочетоха домашния уют (или грижи) вместо да вземат участие в празничните богослужения. А имаше и такива, които настояваха храмовете да бъдат затворени...

Уточнение: Малко след излизането на тази статия получихме писмо от друг наш сънародник, живеещ в Обединеното кралство, който хвърли повече светлина относно затворения параклис в Българското посолство в Лондон.

Оказва се, че две седмици преди Пасха Негово Високопреосвещенство Митрополит Антоний е изпратил свой представител на среща с Църковното настоятелство на параклиса „Св. Йоан Рилски”. В писмото си нашият сънародник заявява, че никой от тамошните миряни не припознава това настоятелство като такова, защото никой не знае кога и как е било избрано.

Срещата се е състояла в Българското посолството в Лондон, на която е присъствал и Уважаемият Посланик на Република България. На тази среща, продължила не повече от десет минути, така нареченото Църковно настоятелство категорично е заявило, че не иска Богослужение в параклиса и затова е помолило да не се изпраща свещеник. Като причина е заявено ситуацията с КОВИД-19. Това, добавя авторът на писмото, е самоволно решение на така нареченото Настоятелство, което въобще не се е допитало по този въпрос до миряните и така хората са оставени без храм и духовно обгрижване на най-големия християнски празник.

Също така авторът потвърждава казаното в статията, че другите Православни църкви (Руска, Сръбска, Гръцка и т.н.) са имали богослужения през периода на ситуацията с Ковид-19, но неговите наблюдения са, че все пак в някои от техните храмове е било възможно да се черкуват и българи.

От трети читател писал на редакционния имейл научаваме, че най-затруднен все пак е бил достъпът до храмовете на Руската църква, в които според очевидци се практикува сегрегация по възраст и инвалидност. Веднъж месечно имало служба специално за хората над 70 годишна възраст и такива с тежки заболявания, а през другото време им е било забранено да влизат в храма. Нашият читател твърди, че на входовете на някои руски храмове е била поставяна дори охрана и малка бариера, и след като се достигнел определен брой миряни, вратите на храма се затваряли.