Поучение за Трета Неделя на Великия пост – Кръстопоклонна
За облекчение на подвига светата Църква е постановила в самата среда на поста да се изнася за поклонение животворящият Кръст Господен. Който пости истински, той неизбежно трябва да търпи скърби в плътта си, да понася упоритата й борба с духа и на всичкото отгоре – козните на дявола, с които той въздейства върху нашата душа чрез различни помисли, навяващи голяма печал, особено на онези, които още не са се утвърдили и не са се усъвършенствали в християнския живот.
Ето за такива постници нека бъде утешение изнасяният днес за поклонение, за взиране със сърцето и за целование животворящ Кръст Господен и нека облекчи техния подвиг. Нека не бъдат лишени от неговата утеха и онези, които не постят истински или които изобщо не постят. Нека всички прииждат с вяра и любов и да дадат целование на Спасителя повесен на него. Нека божественият Страдалец от Своя кръст да научи всички на важното задължение за всеки християнин – поста и умъртвяването на нашата грехолюбива плът.
Тъй като Кръстът сам по себе си поражда слова на любов, то днес ще кажем нещо за тази голяма Божия любов, явена на кръста, за да възбудим в охладнелите сърца на християните любов към Бога и то любов достойна за християни. Всъщност каква бездна на любов на Твореца Бог към човека била изразена на кръста! Творецът на небето и земята, на всичко видимо и невидимо, Този, Който дал светлината, с която на небето светят слънцето, месечината и безбройното множество звезди; Този, Който пролял въздуха за дишане на всичко живо, Който разлял водите по лицето на земята, Който покрива с растителност цялата земя, Който плоди, прави да растат и храни всички живи твари, единородният Син на Бога благоволил да стане човек за спасението на падналия по своя воля от живот в смърт човек; за него Той претърпява най-мъчителни кръстни страдания и най-позорна смърт, за да бъдат Неговите страдания вменени от правосъдния небесен Отец за собствени страдания на цялото човечество от всички времена и места, и за да може по този начин преданото Нему човечество с вяра и любов да се избави от невъобразимите вечни мъчения в ада и от втората смърт.
Когато човек, чийто сърдечен взор не е помътнен, вижда безкрайната любов на великия всемогъщ Бог към грешния човек, не може да не плаче пред тази безпределна Божия любов и затова пролива сълзи на любов и благодарност, нямайки какво повече да принесе Томува, Комуто са скъпи сълзите на нашата любов.
Но как повечето от нас се отзовават на тази Божия любов? С безчувственост, с готовност пак да разпнем Божия Син посредством всички възможни пороци, с усилено угаждане на грешната плът, тъй че повечето от нас сякаш са забравили кръстните страдания на Господа Иисуса Христа и живеят съвсем не за небето и не за своята душа, а за земята и за тялото си и едвам се съгласяват, при положение, че Църквата е постановила няколкоседмичен пост, да откажат на своята плът излишната храна и питие само за няколко дни. И тъй, ние сами по всевъзможни начини вървим против своето спасение.
Спасителят пострадал за нас на кръста, но ние не желаем да знаем за тези страдания. Заповядал ни е за наше спасение всеки да вземе своя кръст и да Го последва към небесната слава, а ние не щем и да чуем. Дадено ни е като лекарство умъртвяването на нашата плът със страстите и похотите, но ние още по-силно се стараем да удовлетворяваме нашите страсти и похоти. И какво? Това ще е и краят. Ще бъдем погълнати от вечния огън и не ще получим нито капка прохлада в геенския пламък. Защото тук сме получили цялата възможна прохлада, всички възможни удоволствия на грешната плът.
Но да не дава Господ това да стане! Бързо към Кръста! Засега Разпнатият на него все още продължава да бъде милостив към нас. Амин.
Полное собрание сочинений Протоиерея Iоанна Ильича Сергиева. Том 2-й. СПб., 1894.
Превод: прот. Божидар Главев