„Ще стана и ще отида при баща си.”
Лука 15:18

Братя, притчата за блудния син трябва да завладее цялото наше внимание. В нея всички ние се виждаме като в огледало. Сърцеведецът Господ немногословно и с примера само на един човек е показал как измамната сладост на греха ни отделя от истински сладостния живот по Бога и как изпитваната от нас тежест на греха върху душата и тялото ни подтиква по действието на Божията благодат да се обърнем, и мнозина действително отново се обръщат към Бога и към добродетелен живот. Нека си я припомним и да побеседваме за това, как грешникът трябва да се обърне към Бога.

Един човек имал двама сина. Когато те навършили пълнолетие по-младият казал на своя баща: дай ми полагащата ми се част от имота. И бащата разделил имота. По-възрастният син не взел своя дял и останал с баща си. Това е знак, че той обичал баща си чистосърдечно и намирал удовлетворение в изпълнението на неговата воля („ни веднъж твоя заповед не престъпих”) и смятал за безумие да се отдели от баща си. А по-младият, като събрал цялото си имущество, след няколко дена напуснал бащиния дом, отишъл в далечна страна и там пропилял цялото си имущество, живеейки разпътно. От това се вижда, че той имал недобро и нечисто сърце, не бил сърдечно разположен към добрия си баща, тежал му бащиният надзор и мечтаел добре да си поживее по волята на своето развратно сърце.

Но да чуем какво се случило с него след напускането на бащиния дом. Когато поживял известно време в тази чужда страна, водейки непорядъчен живот, там настанал голям глад и той изпаднал в нужда. Тогава отишъл и се приставил у един от жителите на онази страна, а оня го пратил на полето да пасе свини. И той бил доволен да напълни корема си с храната, която ядели свинете, но и това не му давали. Като дошъл в себе си, той си казал: колко наемници в дома на баща ми имат хляб в изобилие, а пък аз тук от глад умирам. Ще стана и ще отида при баща си и ще му река: Татко, съгреших против небето и пред тебе и не съм вече достоен да се нарека твой син, приеми ме като един от наемници си. И станал, та отишъл при баща си. А когато още той бил далеч, баща му го видял, домиляло му, завтекъл се към него, прегърнал го и го разцелувал; простил вината му, въвел го в дома си, облякъл го в най-хубавата премяна и дал пир по случай неговото завръщане (Лука 15:11-32). Така погиналият син влязъл отново в любовта на своя баща.

Братя, така постъпва с нас и нашият небесен Отец. Той не ни държи при Себе Си насила, ако ние, имайки развратено и неблагодарно сърце, не желаем да живеем по Неговите заповеди, а допуска да се отделим от Него и опитно да познаем колко опасно е да живеем по волята на своето сърце, как душата предадена на страстите, бива обзета от чувство на безпокойство и липса на мир и с каква презряна храна се храни тя. Защото какво може да бъде по-долно и по-презряно от страстите? Дано не дава Бог никой да остане завинаги отделен от Бога – това е сигурна и вечна погибел. „Ония, които се отдалечават от Тебе, загиват” (Пс. 72:27), казва светият цар и пророк Давид. Нужно е непременно да се обърнем от гибелния път на греха към Бога с цялото си сърце и всеки да бъде уверен, че Бог ще види неговото искрено обръщане, ще го посрещне с любов и ще го приеме в числото на Своите чеда.

Съгрешил си? Тогава кажи с пълна решимост в сърцето си: Ще стана и ще отида при своя Отец, и наистина отиди при Него. И стига само да изречеш в сърцето си тези слова, стига само твърдо да решиш да живееш по Неговата воля, Той тозчас ще види, че ти се възвръщаш при Него. Той никога „не е далеч от всекиго измежду нас” (Деян. 17:27). Тозчас Той ще въдвори Своя мир в сърцето ти. Изведнъж ти ще почувстваш такава лекота и приятност, както на длъжника изпаднал в несъстоятелност му става приятно, когато му простят дълга, или както на нищия му става приятно, когато го облекат в най-хубавата премяна и го сложат да седне на богата трапеза.

Но при това, запомнете, братя, колкото много и различни грехове и страсти има, толкова много и различни са пътищата обратно към небесния ни Отец. Всеки грях или страст е път встрани и далеч от Бога. Отдалечил си се по пътя на неверието – върни се назад, осъзнай цялото това безразсъдство, почувствай със сърцето си цялата негова, на неверието, тежест, цялата му пустота и гибелност и тръгни твърдо по пътя на успокоителната, сладостна и животворна за човешкото сърце вяра, и се дръж за нея с все сили.

Отдалечил си се по пътя на гордостта – върни се назад и тръгни по пътя на смирението, а гордостта намрази, знаейки, че Бог се противи на горделиви. Отдалечил си се по пътя на завистта – отвърни се от този път към ада и бъди доволен от изпитанията, които Бог ти е пратил. Помни чие изчадие е тя: първият завистник бил дяволът и „по завист от дявола влезе в тоя свят смъртта” (Прем. 2:24); бъди към всички доброжелателен. Ако си се отдалечил по пътя на враждата и гнева: отвърни се и тръгни по пътя на кротостта и любовта. Помни, че „всякой, който мрази брата си, е човекоубиец” (1 Иоан 3:15); или ако си се отдалечил от Бога заради чревоугодие и разпътство – обърни се и тръгни по пътя на умереността и целомъдрието, и винаги помни като ръководство в живота думите на Спасителя: „внимавайте над себе си, да не би сърцата ви да бъдат отегчавани с преядане, пиянство и житейски грижи” (Лука 21:34), както и думите на покаялия се блуден син: съгрешихме пред Тебе, и не сме вече достойни да се наречем твои синове; приеми ни поне като наемници. И Той непременно ще ни приеме като Свои чеда. Амин.

Полное собрание сочинений Протоиерея Иоанна Ильича Сергиева. Том 2-й. СПб., 1894.

Превод: прот. Божидар Главев