...Щастлив е този слепец, който не е видял и е повярвал (срв. Лк. 18:35-43).

Защо книжниците и фарисеите  – „интелигенцията”, не вярвали в Иисуса Христа? Те виждали чудесата и слушали словото Божие. Има, значи, такова нещо като душевна слепота. Такава слепота в наше време е обхванала почти всички: и интелигенцията, и простия народ.

Тези слепци не само не виждат, но те и не искат да виждат поради гордост, поради неосъзнаване на своята слепота, поради отсъствието на вяра в съществуването на особено зрение.

Вторият вид слепота – това са ненавистта и злобата: „Който мрази брата си, той се намира в тъмнината, и в тъмнината ходи, и не знае накъде отива, защото тъмнината е ослепила очите му” (1 Иоан 2:11).

Има и трета слепота – страстите и суетата. „Виждам човеците да минават като дървета” (Марк. 8:24).

Всички ние сме относително слепи. Слепотата на душата е доста по-опасна от телесната слепота, защото душевната слепота може да доведе до вечна погибел. Блажен е онзи, който е познал своята слепота, който се кае и съкрушава и с цялото си сърце моли Спасителя за изцеление.

Игумен Никон (Воробьев), Проповеди.

Превод: прот. Божидар Главев