Онези от вас, които бяха тук, когато се чете литургийното свето евангелие (Мат. 1:1-25), чуха да се изброяват много имена. Изброиха се родовете от Авраам до Давид, от Давид до Вави­лонското преселение, и от Вавилонското преселение до Христа.

Допускам мнозина да недоумяват защо се четат тези имена, защо са записани, кому са нужни, какво можем да се поу­чим от тях?

Чуйте! Това е родословието на Спасителя по човечество!

Чрез подробното изброяване на тия родове свети евангелист Матей цели да покаже на еврейския народ, че Иисус Христос е наистина обещаният Месия от Давидовия род.

А пред нас се изтъква, че Синът Божи е станал човек: сродил се е с нас, човеците; Синът Божи станал и Син Човечески; Той станал наш брат по плът. Така обикнал Бог света, че пратил Своя Единороден Син да се въплъти, за да станем синове Божии. Каква неизмерима и неизразима Божия милост към чо­вешкия род е това!

Помислете, братя и сестри, върху значението за нас на туй високо сродяване с Иисуса Христа. Помислете върху това с какво ни задължава то, какво ни налага.

Представете си, че имате много близък сродник ­– знатен, силен, властен, прочут. ­Нали вие се гордеете с него, хвалите се с него. Той е за вас някаква опора, ваша гаранция, тъй да се каже. И вие сте внимателни, предпазливи в живота, при постъпките си. Страхувате се да не би да извършите нещо непри­лично, непристойно, което би оскърбило високото достойнство на вашия сродник. Държите сметка да не сторите нещо, което би опозорило вас и би засегнало вашия сродник. Вслушвате се в неговите съвети и препоръки, стараете се точно да ги изпълня­вате.

Ако нашето сродство с хората ни налага задължения и ни възпира от лоши и недостойни дела, то колко повече ни обвързва височайшето ни сродство с Бога, със Сина Божи – с Иисуса Хри­ста.

Няма да преувелича, ако кажа, че близостта ни с Христа ни налага да живеем като ангели в плът, както са живели светиите.

Ние сме призовани да бъдем свети, както е свят нашият Не­бесен Отец (Лев. 11:44).

Трябва да имаме за пример в живота си Спасителя. „Поучете се от Мене – ни казва Той, – понеже съм кротък и смирен по сърце” (Мат. 11:29).

Да проявяваме милост и да бъдем милосърдни, както е милосър­ден нашият Отец Небесен (Лук. 6:36).

Да внимаваме над себе си да не би сърцата ни «да бъдат отег­чавани с преядане, пиянство и житейски грижи» (Лук. 21:34).

С търпение да спасяваме душите си (Лук. 21:19).

Светост, кротост, смирение, милосърдие, въздържание и тър­пение – ето тия небесни, тия благоухайни райски цветя, които трябва да растат в градината на нашето сърце, да красят нашите души, да увенчават нашия живот, за да бъдем достойни срод­ници на нашия Спасител.

Да пазим себе си като храм на Бога в чистота и святост.

Да не се гневим и озлобяваме.

Да не се гордеем.

Да не считаме за унижение да служим на другите, особено на «малките Христови братя» (Мат. 25:40, 45) – нуждаещите се.

Светият, Чистият, Безгрешният Христос, Чието име носим, понеже се наричаме «християни», ни налага длъжности, които трябва точно да изпълняваме.

Нашите мисли, нашите чувства, нашите желания, стремле­ния и решения, нашите дела, нашият живот трябва да са достой­ни за Христа. Да светят, да прославят Христа, а не да Го уни­жават. Да не петнят името «християнин».

Ние всеки ден, произнасяйки «Господнята молитва», каз­ваме: «Да се свети Твоето име!» А как ще се свети? Кой ще Го свети? Естествено ще Го светим ние, християните, като живеем свето, като изпълняваме Божиите заповеди. Божието име само по себе си е свято. И ние с нищо не увеличаваме Него­вата святост, но от нас се иска ние да светим Божието име чрез живота си, нашият живот да бъде свят.

Братя и сестри,

Синът Божи стана човек, за да издигне човека, да възстанови повредения Божи образ в човека. Той дойде, за да направи от «трънливата шипка», тоест от грешния човек, хубава, прекрасна, благоуханна роза. Той стана човек, за да обнови човешкото есте­ство, да го промени и да го примири с Бога.

Да бъдем с Христа! Да бъдем Христови не само на думи, но и с целия си живот, за да се удостоим да станем някога и граж­дани на Небесното Христово Царство, да сме там, дето е Той (срв. Йоан. 14:3). Амин!

Сборник проповеди, СИ, 1976 г.