Вход

Православен календар

Свети апостол Андрей Първозвани и Христовият Кръст

 

1312201551

Когато светият апостол бил хвърлен в тъмницата, при него се събрал много народ от цялата страна, който искал да убие неговия мъчител Егеат и да освободи Андрей. Но светият апостол ги удържал, като ги вразумявал и им казал:

– Не превръщайте мира на нашия Господ Иисус Христос в дяволски метеж; защото нашият Господ, бидейки предаден на смърт, показа всяко търпение, не противоречеше, не викаше, гласът Му не се чу по улиците; затова и вие мълчете и бъдете спокойни. Не пречете на моето мъченичество, но сами, като добри подвижници и воини Христови, се пригответе за това, търпеливо да понесете върху телата си всевъзможни изтезания и рани. Ако трябва да се боим от мъки, нека се боим само от тези, които нямат край, а човешките заплахи и закани са подобни на дим – както се явяват, така и внезапно изчезват. И ако се боим от страдания, трябва да се боим от тези, които започват, за да не свършат никога. А временните страдания, ако са незначителни, се понасят леко; а ако са големи, то скоро, като отделят душата от тялото, сами свършват. Но люти са тези страдания, които са вечни. Затуй бъдете готови за това, чрез временните скърби да преминете във вечната радост, където ще се веселите, винаги ще процъфтявате и винаги ще царувате с Христа.

Свети Андрей прекара цялата нощ, като поучаваше така хората. А когато слугите на мъчителя го поведоха на разпятие, събра се народ, който викаше:

– В какво е съгрешил този праведен човек и приятел Божий? За какво го водят на разпятие?

А Андрей помоли народа да не пречи на страданието му и с радост отиваше на мъчение, не преставайки да поучава. Когато дойде на мястото, където трябваше да бъде разпнат, като видя отдалеч приготвения за него кръст, възкликна с висок глас:

– Радвай се, Кръсте, осветен от Христовата плът и украсен с Неговите членове като с бисери. Докато Господ не беше разпнат на теб, ти беше страшен за човеците, а сега те обичат и с желание те приемат, защото вярващите знаят каква радост носиш в себе си и какво въздаяние е приготвено за теб. С дръзновение и с радост идвам при теб, а ти ме приеми с веселие, защото аз съм ученик на Този, Който беше повесен на теб. Приеми ме, тъй като аз винаги съм желал да те прегърна, о, честни Кръсте, получил от членовете Господни красота и славно украшение, отдавна желан, горещо обичан, когото непрестанно търсех. Вземи ме изсред хората и ме предай на моя Учител, та чрез теб да ме приеме Този, Който ме изкупи чрез теб.

Като каза това, той сне от себе си дрехите и ги даде на мъчителите. Те го повдигнаха на кръста, като привързаха ръцете и нозете му с въжета, разпънаха го и го повесиха. Около него стоеше множество народ, около двадесет хиляди. Между тях беше и братът на Егеат, на име Стратоклий, който викаше заедно с народа:

- Несправедливо страда този свят мъж!

А свети Андрей укрепваше вярващите в Христа и ги убеждаваше да търпят временните мъчения, като учеше, че никое мъчение не струва нищо в сравнение с бъдещото за него въздаяние.

После целият народ тръгна към дома на Егеат, възклицаваше и казваше:

– Не трябва да страда така този свят и честен човек, този добър, благонравен, кротък и премъдър учител, но трябва да се снеме от кръста, защото той, висейки втори ден на кръста, не престава да учи на правда.

Тогава Егеат, като се уплаши от народа, веднага тръгна с него, за да снеме свети Андрей от кръста. Той, като видя Егеат, каза:

– Защо си дошъл, Егеате? Ако искаш да повярваш в Христа, ще ти се отвори, както ти обещах, вратата на благодатта. А ако си дошъл само за да ме снемеш от кръста, аз не желая, докато съм жив, да бъда снет от кръста, защото вече виждам моя Цар, вече Му се покланям, вече стоя пред Него, но страдам за теб, защото теб те очаква приготвената ти вечна гибел. Погрижи се за себе си, докато можеш, за да не ти се прииска да започнеш тогава, когато вече няма да имаш сили.

Когато слугите искаха да го отвържат от кръста, не можеха да го докоснат; и множество други хора, един през друг, се стараеха да го отвържат, но не можаха, защото ръцете им ставаха като мъртви. След това свети Андрей възкликна гръмогласно:

– Господи Иисусе Христе! Не допускай да бъда снет от кръста, на който съм разпънат за Твоето име, но ме приеми, Учителю мой, Когото възлюбих, Когото познах, Когото изповядвам, Когото желая да видя, чрез Когото станах това, което съм! Господи Иисусе Христе, приеми духа ми с мир, защото вече ми е време да дойда при Теб и да Те съзерцавам, така силно желан от мен! Приеми ме, Учителю Благий, и не позволявай да бъда снет от кръста, преди да приемеш духа ми.

Когато той каза това, осия го светлина от небето, като мълния, пред очите на всички, и блестеше около него, така че за тленното човешко око беше невъзможно да го гледа. Тази небесна светлина сияеше около него половин час и когато светлината отстъпи, светият апостол предаде духа си и отиде в блясъците на светлината, за да се яви пред Господа.

Жития на светиите, месец ноември, Славянобългарски манастир „Св. вмчк Георги Зограф”, Света Гора, Атон

Други статии от същия раздел:

module-template18.jpg

 

 

Видеоколекция

2018 04 08 15 38 03
О.  Даниил Сисоев:
В един Бог ли вярват
християните и мюсюлманите

Модернисти