Вход

Православен календар

Похвално слово за Въведение Богородично

 

0412201547

„И аз видях, и ето, славата Господня изпълняше дома Господен.”

Иез. 44:4

Ето я най-великата жертва, принесена едва що Богу от сътворението на света. Мария, приснодевствената дъщеря, на тригодишна възраст се довежда в Йерусалимския храм за посвещение на Твореца. Нямало нищо по-ценно, не се намерила по-скъпа и по-благоприятна жертва Богу. Така че, когато в благоговеен мислен взор си представям това тържествено въведение, виждам сякаш действителното, славно и най-блестящо тържество на земята в светия град, но заедно с това си представям и другото, по-славно и по-блестящо там горе, на небето, в рая.

Виждам тук как най-отпред вървят свещоносните девици, радостно прославящи Приснодевствената, а там – как чиноначалията на мълниезрачните ангели ликуват, светло прославяйки в плът по-почитаната от безплътните сили.

Тук архиереят простира благославяща ръка и обличайки се по божествено вдъхновение, въвежда в Святая Святих одушевения кивот на освещението; в същото това време Предвечният Отец отваря Своите блажени обятия и приема отдясно на престола на божественото величие предопределената Майка на Своя Син. Двойно въведение на благодатната Богоотроковица: едното – видимо тук, в Святая Святих, а другото – мисленото, там, в светлината на Небесното Светилище. Затова сияе тук Соломоновият храм, изпълнен с божествено светоявление, а там двойно повече искри треблажената светлина на Трисветлото богоначално Сияние. Вероятно това и е съзерцавал Иезекиил, когато говорел: „И аз видях, и ето, славата Господня изпълняше дома Господен.” При това се разбира дом Господен земен и небесен. Но аз, усърдни слушатели, днес не искам да си представям нищо на земята или на небето, освен тази благодатна Дъщеря, и, виждайки я да влиза в Божия храм, си представям наистина одушевения храм на Божеството, за който наистина мога да кажа: И аз видях, и ето, славата Господня изпълняше дома Господен.

И храмът Соломонов, и всичко, което било в него свещено и почитано, всичко това било преимуществено образ на Дева Мария, Която наистина е одушевен Божий храм. Най-напред сам Соломон, чието име означава «цар на мира», създател на храма, за построяването на който вложил всичкото си богатство и мъдрост, за да извърши най-величественото и прекрасно дело, възможно на земята, е образ на небесния Мироздател и Всецар Бог, Който в Писанията се нарича «Княз на мира», и Който за създаването на Дева Мария вложил всичкото Си богатство на Своето Божествено всемогъщество, божествена мъдрост и благодат, за да произведе творение най-съвършено и благородно от всички същества.

„Силният ми стори велико нещо... Той показа сила с мишцата Си” (Лк. 1:49–51); значи, че за да я създаде, Бог направил всичко, което може само всемогъщият Бог. Той я създал с такова телесно благолепие, което превъзхожда дори благолепието на безтелесните духове; с душа, възприемчива едновременно към най-висшите дарования на Духа, с разум, просветен от всички лъчи на божественото сияние за познание на истината; с воля, разпалвана от стремежа към добро от всичката топлина на божествената любов, непрестанно действаща и съдействаща чрез Всесветия Дух. Блажени Августин нарича творението Дева «дело на вечната светлина»...

Необичайно дело станало при построяването на храма, защото Писанието говори: „Когато се градеше храмът, за градеж се употребяваха дялани камъни; ни чук, ни тесла, нито друго някакво желязно оръдие се чуваше в храма при градежа му” (3 Цар. 6:7). Но още по-необичайно дело станало с Девата, доколкото тя трябвало, както я възпява Църквата, да бъде най-чист храм на Спасителя, свещена съкровищница на славата Божия, жилище на въплътилото се Божество, одушевен храм на Небесния Цар. Тя била по душа и тяло, казва богословът, предварително приготвена, очистена, съвършена, облагодатена. «Бог станал човек, заченал се в Дева, предварително очистена от Духа по душа и тяло». Така Дева Мария, създадена от Бога, се издигнала над природата на закона, а раждайки Бога, се издигнала над закона на природата.

В Соломоновия храм имало девет най-свещени и почитани предмети: първо, седмосвещникът; второ, трапезата с хлябовите предложения; трето, златната кадилница; четвърто, златната стомна с мана; пето, скрижалите на завета, на които били написани десетте Божи заповеди; шесто, покаралият жезъл Ааронов; седмо, ковчегът на Завета; осмо, херувимите, осеняващи очистилището; и, девето, Святая Святих. Всички те са предобраз, притча и сянка преимуществено на Богородица. Тя наистина била седмосвещен светилник на седемте дарования на Светия Дух, с които сияела, казва Атанасий Велики, още от първите си години на живота. Тя била живоносна трапеза на Хляба на Живота. Златна кадилница, защото приела в себе си огъня на Божеството, без да изгори; тя е и златната стомна с небесна мана; скрижал на Завета, защото носила въплътилото се ипостасно Слово. Тя е жезълът, чудесно покарал цвета на нетлението; ковчег, спасил човешкия род от потопа на греха; тя е божественото очистилище, което се осенявало не от херувими, но от самата сила на Всевишния. Тази богоприемна утроба е наистина Святая Святих, където само веднъж влязъл безсеменно и откъдето излязъл нетленно Безсмъртният Архиерей, когато Словото станало плът.

И така Дева Мария е одушевеният храм Божий, който предобразно е представен от Соломоновия храм. Затова тази слава, която след освещаването е изпълнила Соломоновия храм, била само неясно указание на безпределната слава, изпълняща Богомайката, за която Дух Свети пророчески провъзгласил: И аз видях, и ето, славата Господня изпълняше дома Господен.

Защо Девата влязла в храма на тригодишна възраст? На третата година се познава височината на човешкия ръст. Който какъвто е на тригодишна възраст, впоследствие става ни повече, ни по-малко, два пъти по-висок. Това забелязва и Василий Велики в своя Шестоднев: «Какъвто е някой на три години, два пъти по толкова ще бъде след това». Девата била на три години и имала толкова святост, че била призната за достойна да влезе в Святая Святих, където влизал само първосвещеникът, и то веднъж годишно. Оттук вече можем да заключим, че с времето Девата трябвало да умножи своята святост; тоест, тъй като тя на три години превъзхождала по древния закон светостта на всички праведници, пророци и патриарси, така тя трябвало да умножи своята святост, за да може пак така да превъзхожда апостолите, мъчениците, преподобните и учителите на Църквата, и също всички ангели, архангели, серафими и херувими небесни. Така че, ако на три години тя стигнала до Святая Святих на храма, то накрая стигнала Святая Святих на рая, тоест самия престол на Трисиятелното Божество. И действително цар и пророк Давид предвижда нейното възвишение: застана царица Теб отдясно (Пс. 44:10). Ето това е и съвършеното величие на светостта, което приела Девата, одушевеният храм Божий, изпълнен с благодат още тук, на земята, изпълнен със слава и на небесата. И аз видях, и ето, славата Господня изпълняше дома Господен.

Ти, прославена Девице, влизаш днес в храма Божий; Ти, одушевен храм Божий, влизаш в Святая Святих, осветена с осенението на Всевишния; влизаш в очистилището Господне, Очищение на нашите души; и ние, като свещоносните девици със сърце, горящо от благоговение, мислено те честваме и в духовно веселие празнуваме славното твое Въведение.

Святитель Илия Минятий, Проповеди и слова.

Превод: Десислава Главева

Други статии от същия раздел:

module-template12.jpg

 

 

Видеоколекция

2018 04 08 15 38 03
О.  Даниил Сисоев:
В един Бог ли вярват
християните и мюсюлманите

Модернисти