Календарът се издава от православни християни от Българската Православна Църква – Българска Патриаршия, следващи светоотеческия църковен календар.

Тъй като от години старостилната общност в рамките на БПЦ-БП е обвинявана в разкол, в тазгодишния календар е даден ясен отговор защо тези обвинения са несъстоятелни.

Посочени са и целите за издаването на старостилен календар, като една от тях е именно да се направи разграничение на живеещите по каноничния църковен карендар в рамките на БПЦ-БП от пребиваващите в разколническите общности, с които придържащите се към стария стил в каноничната Българска църква нямат никакво евхаристийно общение.

Същевременно любовта изисква да се помага за връщането в лоното на Църквата на онези християни, които не можейки да понесат предателството на някои архиереи по линия на икуменизма и неправедната календарна реформа, прекъсват общение не само с тези архиереи, но и с всички канонични архиереи и се присъединяват към извънцърковни старостилни формации – действие, което няма нито канонично основание, нито аналогични примери в църковната история и житията на светците.

Осъждайки календарната реформа като неканонично и противоцърковно явление, същевременно не бива да се осъждат митрополитите, които през 1968 г. са били подложени на огромен натиск за приемане на новия стил от страна на безбожната комунистическа власт, както не бива да се осъждат и днешните митрополити, които нямат никаква вина за неговото приемане.

Въпреки че ще се намерят противници на спазването на юлиянския календар и на неговото връщане в лицето на различни либерали, икуменисти, философи, модернисти и др. под., добре е да се припомни, че за въвеждането на новия стил в богослужението има единствено светски рационалистически (вкл. астрономически, но доста спорни) аргументи и няма нито един духовен и църковно-каноничен аргумент. Да, някои изтъкват като аргумент този за послушанието, че макар и неправедна, реформата на богослужебния ред трябвало да се приеме по послушание към Църквата, но това е злоупотреба с понятието послушание. На първо място е послушанието към Бога и към Вселенската Му Църква, а към поместната то трябва да бъде дотолкова, доколкото тя самата е послушна на Вселенската. Иначе всеки католик щеше да се спасява с оправданието, че е послушен на своя кардинал, всеки протестант – че е послушен на своя пастор, всеки еретик – че има послушание към своя еретически водач и т.н. Послушание се дължи в истината, а не в лъжата и неправдата, в който смисъл е и 3-то правило на Третия вселенски събор^[1], както и чл. 69, ал. 2 от Устава на БПЦ-БП^[2].

Света Гора също се явява ярък пример за „непослушание”, защото там вече 97 години новият календар не бива приет, макар Атон да е в юрисдикцията на новостилния цариградски патриарх. Никой обаче не е дръзнал през всичките тези десетилетия да обвини хилядите светогорци в разкол или непослушание към Църквата.

В календара също така обстойно е изложен въпросът за едновременното празнуване на Земната и Небесната Църква, за липсата на такова при новостилно празнуване, разгледан е и исторически фалшивият новостилен месецослов, който на практика не следва нито новия календар, нито друг някакъв календар.

Изложени са, както обикновено, и въпросите, свързани с неговата употреба, различните видове служби, постните периоди, видовете пост и прочее спомагателна информация.

PDF-версия на календара може да се изтегли от тук.

Календарът може да се закупи в Софийска епархия от храм „Възкресение Христово” и манастир „Рождество Богородично”, намиращи се в кв. Челопечене; в Пловдивска епархия от манастир „Св. св. Петър и Павел”, местност Бяла Черква, храм „Св. Иван Рилски”, Крумовград, храм „Св. Преображение Господне”, Ивайловград, както и да се поръчва на тел. 0898 52 72 84.

Препоръчителната му цена е 3 лв.

[1] „Ако някои клирици в градове или села са лишени от свещенство от Несторий или от съмишлениците му, защото православно са учили, на такива ние сме дали право да бъдат върнати в степента си. Изобщо заповядваме, единомишленици с православния и вселенски събор от клира по никой начин да не се подчиняват на отстъпили или отстъпващи от православието епископи.”

[2] „Решенията на Светия Синод, ако не противоречат на догматите и каноните на светата Православна църква, са окончателни и задължителни за членовете, клирици и миряни, на Българската православна църква – Българска Патриаршия.”