Ако не давате покой на своето тяло, а се принуждавате към молитва или събиране на помислите, или търсите в сърцето си покайно чувство, когато сте уморени, то тогава никога няма да намерите душевен мир, а напротив, винаги ще имате смущение в помислите и тягостен дух.

Св. Василий Велики казва: «Ако покоят вреди на младото и здраво тяло, то несравнено по-голяма вреда носи извънмерният труд на болното и слабо тяло».

Без смущение си давайте повече отдих, за да разполагате някой и друг час или дори само минути с бодър дух, свежи чувства и ясна мисъл. Иначе може да стигнете до помрачение.

Господ иска толкова малко от нас – само смирен дух, а Той ни дава всичко със Своята благодат. Когато Господ въздаде на душата радостта от Неговото спасение, тогава тя ще разбере, че Го е намерила там, където е загубила себе си; и ще усети спасението там, където е вкусила горчивината на смъртта; и ще прослави Господа, спасяващ я тогава, когато всички нейни измислени начини на спасение се окажат лъжовни...

Господи, Ти Сам си спасение на моята душа!

Преподобная Арсения Уст-Медведицка (Себрякова), „Чистое сердце”.

Превод: Десислава Главева