Основаването на манастира в Есекс

През 1959 г. о. Софроний заедно с група свои ученици пристигнал от Париж в Англия. „Те се установили в селцето Tolleshunt Knights (Есекс) в бившия дом на един свещеник, който навремето приютил известния кинорежисьор Алфред Хичкок. Така се родил манастирът на св. Йоан Кръстител” (Максим Егер, Архимандрит Софроний: монах для мира // Софроний (Сахаров), Духовные беседы. М.: Сатис, 1997. С. 83).

Нека видим какви са отличителните черти на основания в Есекс манастир.

Манастирът в Есекс е смесен – мъжко-женски

Мъжете и жените живеят отделно, но на една територия, което е в нарушение^[1] на каноните на Вселенските Събори: „Да не живеят в един манастир монаси и монахини, защото съвместното житие създава условия за прелюбодеяние” (20-то правило на Седмия Вселенски Събор)^[2].

Последованията от денонощния богослужебен кръг в манастира са заменени с Иисусовата молитва (освен Св. Литургия)

По този начин се унищожава богослужебното предание на Църквата. За това свидетелстват поклонници посетили манастира и предпазливо споделят духовни чеда на о. Софроний, давайки си сметка за недопустимостта на тази замяна.

Митр. Иларион (Алфеев): „Тъй като общината създадена от о. Софроний била от самото си начало интернационална, решили максимално да опростят богослужебния устав. Пълноценното всенощно бдение, състоящо се от вечерня и утреня на славянски, гръцки, английски и френски език се извършва в манастира само в навечерието на възкресните и празничните дни. През останалото време се служи тъй нареченото „Правило”, състоящо се от няколкостотин Иисусови молитви произнасяни от някой от населниците или гостите на обителта в пълната тъмнина и тишина на манастирския храм. Божествена Литургия се извършва три пъти в седмицата” (Иларион (Алфеев), еп. Архимандрит Софроний // Иларион (Алфеев), еп. Православное богословие на рубеже столетий: Статьи, доклады. М.: Крутицкое подворье, 1999. С. 335–355).

Виждаме как отмяната на службите от денонощния кръг в манастира на архим. Софроний се оправдава с това, че населниците на манастира в Есекс са от различни националности. В Западна Европа и в Америка много от енориите също са разноезични, само че нито в енорийските храмове, нито в манастирите службите не се заменят с Иисусовата молитва, защото самото богослужение е израз на православното учение. Известният в цял свят православен подвижник и основател на много манастири в Америка йером. Серафим (Роуз) заедно с братята не само не отменяли богослуженията от денонощния кръг, но дори извършвали службите на църковнославянски език.

В статията „Софроний (Сахаров)” от електронната енциклопедия „Уикипедия” се привежда откровената оценка на йером. Петър (Прутяну): „Той осъществил най-радикалната литургична реформа на ХХ век. В своя манастир в Англия, в който се подвизават монаси и монахини от различни националности, той заменил утренята, вечернята и часовете с Иисусова молитва, която се извършва примерно по два часа сутрин и два часа вечер. Макар първоначално тази революция да се струвала на някои странна и дори скандална, скоро критиките утихнали, а след известно време такива практики започнали да се въвеждат и от други общини”^[3].

В манастира в Есекс се служи по нов стил

През 1965 г. архим. Софроний от Московската патриаршия на РПЦ преминал към канонично подчинение на Вселенската патриаршия, която служи по новия стил. Софроний с лекота преминал и на католическия календар. Той лукаво скривал, че стилът, който въвел в манастира, е въведен за пръв път от римския папа Григорий ХІІІ през ХVІ век и този стил нееднократно е бил предаден на анатема от съборите на източните патриарси.

Нещо повече, о. Софроний се жалва, че веднъж когато двама братя от монашеската община в Есекс отишли в Русия, руските братя ги попитали по кой стил служат там. Като узнали, че служат по нов стил, те не пожелали да служат с тях и не ги допуснали в олтара. Нататък о. Софроний казва: „След великата благодат на мъченичеството, изведнъж такова дребнаво, тесногръдо и нискочело разбиране за времето… Когато ние преминахме на новия стил, по който живее държавата (тук о. Софроний лукаво не назовава новия стил католически – иг. А. П.), не усетихме никаква загуба от това…” (Духовные беседы, с. 34).

И наистина какво биха могли да изгубят, след като по това време те вече били западни модернисти, а не последователи на атонската традиция. Както казват сред народа – не плачат за косите на онзи, на когото са махнали главата.

Твърдейки, че няма никаква разлика на какъв стил се служи – православен или католически – о. Софроний се надсмива над „нискочелото съзнание” на старостилците, тоест на първо място над своите събратя атонските монаси, тъй като монасите на Атон по негово време били ревностни поддръжници на светоотеческото предание и противостояли срещу реформите на Константинополския патриарх, като не преминали на новия календар^[4]. Той се надсмива и над жертвата на милиони руски, гръцки, румънски и пр. епископи, свещеници и миряни, които с цената на живота си противостояли срещу преминаването на техните поместни църкви на новия календар, налаган под натиска на масоните. И как след всичко това последователите на архим. Софроний дръзват да го причисляват към атонските подвижници?! На практика о. Софроний в случая с отношението му към календарния въпрос разкрива истинското си лице и своето отношение към църковното предание и Православието, противопоставяйки себе си на монасите от Света Гора – жребия на Божията Майка.

Явно именно поради това почитта към о. Софроний и неговите книги усърдно се поддържа от днешните обновленци в Русия – прот. Георги Кочетков, Иван Свиридов, Владимир Лапшин и пр. Те изобщо никога не са били православни, а идвайки в Църквата, тутакси започнаха да я реформират, да я разлагат и да я водят в крайна сметка към обединение с юдаистите, а като начало с католиците, които вече от доста време са в много добри отношения с юдаистите и дори ги признават за „по-старши братя”^[5].

Символ на манастира в Есекс се явява юдейският седмосвещник (менора) в съчетание с кръст

Едно от духовните чеда на архим. Софроний монахиня Гавриила (Брилиот) в книгата си «В поисках совершенства в мире искусства. Творческий путь отца Софрония» съобщава: „Отец Софроний нарисува символа на манастира, който представлява кръст поставен върху сфера, обкръжен с три дъговидни стъбла от всяка страна – това означава, че Христос дошъл и покорил материалния и духовния свят. Символично Кръстът означава Христос, стоящ на земята върху земното кълбо, а трите дъговидни стъбла символизират сферите около земята (стр. 125).

В приведения откъс м. Гавриила (Брилиот) дава точно описание на юдейския седмосвещник менора, но не го нарича по име, прекрасно разбирайки, че това би шокирало православния човек.

Игумен N в книгата «Сокровенный Афон» също привежда описание на този символ, оставен от о. Ириней, който 20 години живял заедно с архим. Софроний в Есекс: „Недалеч от входа, до вратата, о. Софроний поставил емблемата на манастира, която сам измислил: три полукръга, символизиращи космоса и кръст върху кълбо” (главата «Переезд в графство Эссекс)^[6].

И м. Гавриила и о. Ириней лукавстват, опитвайки се да представят символа като някакви безобидни полукръгове и сфери, но те прекрасно знаят, че всъщност това е кабалистка юдейска менора, която се свързва с астрологията. Това не знае само незапознатият православен читател.

Книгата на монахиня Гавриила (Брилиот) е издадена в Русия с разрешението на Ставропигиалния манастир в Есекс, създаден от о. Софроний, тоест появяването на тази книга с менората не е някакво недоразумение или дезинформация. Явно те са усетили, че набират сила и преминали към откровена пропаганда на своето антихристиянско учение. И това се прави официално – книгата на м. Гавриила (Брилиот) е получила гриф „препоръчва се за публикация” от издателския съвет на РПЦ.

Върху обложката на английското издание на книгата на м. Гавриила (Брилиот) «В поисках совершенства в мире искусства. Творческий путь отца Софрония», издадена от манастира в Есекс, стои лого с менора. Буквално всичко и в самия манастир в Есекс е „запечатано” с този символ: кръст съединен с менора.

Такъв знак – менора съединена с кръст – присъства и в една фреска на Пресветата Троица - дело на самия о. Софроний (публикувано в книгата «Письма близким людям», М., 1997), която се намира в трапезарията на неговия манастир. Показателно е, че този знак стои и в олтара и то върху престола (!) в двете църкви на манастира в Есекс (в църквите „Вси светии” и „Св. Силуан Атонски”).

Юдейска менора върху православен престол

У всеки православен човек видът на юдейската менора би трябвало да предизвика ужас и отвращение. Защо обаче това не се случва? Разбира се, малцина християни знаят как изглежда менората и какво означава тя. Но упоритото използване на този символ от о. Софроний би трябвало да породи у читателя въпроса откъде се е взел този знак? С каква цел о. Софроний така явно го налага в своята дейност? Нека разсъдим що за нововъведение е менората с кръст.

Снимка от олтара на църквата „Вси светии” направена в Есекс на Пасха през 1968 г. (публикувана в книгата «Письма близким людям», М., 1997).

Интересно защо на тази снимка не се вижда нито Кръстът, нито Евангелието, нито Плащаницата, която задължително трябва да е върху престола на Пасха? А вместо православен седмосвещник с кандила на престола стои юдейска менора съчетана с кръст. От двете страни има два свещника с по три свещи, които дублират формите на менората.

На всеки православен престол в олтара на църквите по целия православен свят задължително трябва да има Евангелие, Кръст, Антиминс, Дарохранителница и седмосвещник с кандила (той може да стои и на самия престол).

Всеки православен християнин знае, че седмосвещникът на православния престол още от времената на Византия означава седемте тайнства, на които като на седем стълба стои Светата Църква: Светите Евхаристия, Кръщение, Миропомазание, Изповед, Свещенство, Венчание, Елеосвещение.

При православния седмосвещник се използват кандила, както това било заповядано още на Моисей: „И направи светилник от чисто злато… И направи му седем кандилца и турни на него кандилцата, за да светят отпреде му” (Изх. 25:31–39).

В противоречие с това постановление при днешната юдейска менора се използват свещи и за разлика от православния седмосвещник тя има друга форма.

Тъкмо при юдеите се използват свещи вместо кандила на седмосвещника. Според апостолските правила християните подлежат на отлъчване, ако палят свещи на менората в синагогата (71-во Ап. пр.)^[7]. А какво ли биха казали апостолите за „християнин”, който поставя менора върху православен престол?!

Някъде от втори век насам „менората се налага като символ в юдаизма” „като контрапункт на кръста в християнството” (Краткая еврейская энциклопедия. Т. 5). Из днешния Израел ние навсякъде срещаме менората – на витражи и архитектурни детайли в синагогите, върху гробове, на марки, монети и сувенири. За душата на юдеина менората е тъй скъпа, както Кръстът за християнина. Но защо, какво значение има тя?

Менората символизира вярата в предстоящото идване на Машиях – юдейския месия, тоест антихриста^[8].

Менората има тайнствено кабалистично значение, скрито за непосветени.

Кабалата е основната съставна част на днешния юдаизъм. Тя има две части: магическа и божествена кабала и представлява смесица на астрология, окултизъм и магия. От древни времена тя се явява източник на ереси и възникване на тайни антихристиянски общества (вж. Бутми Н.Л. Каббала, ереси и тайные общества. СПб., 1914).

Нека се върнем пак към описанието на паметника, който о. Софроний поставил в градината, представено в книгата на м. Гавриила (Брилиот): „Кръст поставен върху сфера, обкръжен с три дъговидни стъбла от всяка страна… трите дъговидни стъбла символизират сферите около земята”.

Понятия като „сфери” и „дъговидни стъбла” липсват в Православието^[9] и са взети от кабалата. В кабалата всеки елемент на менората има своето особено значение, в това число сферите и стъблата. Кабалистите описват устройството на света (битието) като десет сфери една в друга подобно на концентрични кръгове. Ето как обяснява строежа на юдейската менора юдейският историк Йосиф Флавий: „Светилникът… напомня знаците, през които преминават планетите, а седемте светилника на него представят движението на планетите, които също са седем” (Иудейские Древности III, 7:7); тоест според него седемте стъбла на менората са Слънцето, Луната и планетите Меркурий, Венера, Марс, Юпитер и Сатурн.

Какво се получава на практика? Възползвайки се от неосведомеността на православния човек относно сатанинските дълбини на кабалата, под вид на православна книга му се предлага разказ за символи, които произхождат от кабалата. И точно този символ о. Софроний избрал за символ на своя манастир!

Явно о. Софроний и неговите последователи смятат православните люде за наивни профани, които не са в състояние да забележат, че знакът избран за символ на манастира включва в себе си менората, която е символ на „сатанинската синагога”. Но ако обикновените вярващи не могат да знаят за юдейската менора, то о. Софроний като изтънчен интелектуалец и евреин по произход не може да не знае, че „разработеният” от него символ на манастира напълно съвпада с юдейската менора. А как може да не забелязват това хората, които пропагандират почитта към о. Софроний? Та нали повечето от тях са евреи и на тях със сигурност им е известно значението на еврейската менора^[10].

Използвайки този символ за емблема на манастира, поставяйки го на престола и запечатвайки с него целия манастир, о. Софроний и неговите съмишленици дават да се разбере, че те имат положително отношение към кабалата и създават нова религия – юдеохристиянство, което променя православието отвътре и го разрушава посредством съедииняването му с юдаизма.

В своя манастир в Есекс те вече са направили това: отменили са вечернята, утренята и часовете, като са ги заменили с Иисусова молитва, въвели са нови антиправославни понятия като съвета „дръж ума си в ада”, „ада на отчаянието”, „ада на любовта” и образа на „обърнатата пирамида”, което представлява поругаване на Христа, Когото пращат в ада заедно с всички Негови последователи, а накрая нахлуват и в Светая Светих на православния храм, добавяйки нови свещенически молитви в Литургията^[11].

Да, наистина, до такива „висоти” явно не е достигнал нито един от известните православни старци на ХХ век. Никой от известните на православния свят божии угодници не е дръзвал да въвежда каквито и да било новости в православното богослужение, още повече пък с такъв кощунствен характер като например да постави менора с кръст не просто в храма, а в Светая Светих, на самия престол, осквернявайки по този начин православния престол и Христовия Кръст.

Като обобщение, менората се явява основен символ за юдаизма, тази антихристиянска и христоборческа религия, а какво общо може да има между Христа и велиара? Най-голяма ненавист юдеите питаят към православните християни, ненавиждат Христа, Божията Майка, Господния Кръст, светите икони и цялата Православна Църква; те чакат своя лъжемесия и затова още от първите векове на християнството светите отци категорично запрещавали всякакви форми на единение на православните с юдеите^[12]. И в наши дни не може да има никакво единение на православната християнска вяра с юдаизма, на кръста с менората.

<< предишна  || следваща >>

Благодатный огонь

Превод: прот. Божидар Главев

^[1] Виж повече за това в „Книгата «Ще видим Бога както си е» на архимандрит Софроний (Сахаров) в светлината на Светоотеческата традиция”

^[2] Обикновено почитателите на о.  Софроний оправдават този факт с това, че в неговия манастир монасите и монахините живеят в различни сгради. От по-нататъшния текст на 20-то правило на VІІ Вселенски събор обаче съвсем ясно се вижда, че монаси и монахини не могат да живеят в сгради близо една до друга и в един двор. Тоест условията трябва да са такива, че монасите и монахините да нямат абсолютно никакъв контакт помежду си. В тълкуванието си на това правило Зонара дори посочва, че под смесен манастир трябва да се разбира такъв манастир, в който сградата за монахините и сградата за монасите са толкова близо, че гласовете от едната се чуват в другата. Манастирът в Есекс е точно такъв. Мъжката и женската част се разделят от един тесен път и монасите и монахините постоянно общуват помежду си и заедно изпълняват послушания свързани с издателската дейност на манастира. В българския превод на Правилата на Светата Православна Църква издаден от манастира „Св. Георги Зограф” е налице неправилно и неоснователно вмъкнатата добавка: „съвместното им живеене дава повод за подозрение в прелюбодеяние”, която добавка съществено изменя смисъла на текста и липсва както в църковнославянския, така и в гръцкия текст на правилата, където съвсем ясно е посочено, че съвместното живеене на монаси и монахини създава не „повод за подозрение”, а „условия за прелюбодеяние” – бел. прев.

^[3] Софроний (Сахаров) (https://ru.wikipedia.org/wiki/ Софроний_ (Сахаров)).

^[4] За отношението на истинските атонски старци към новия стил виж например труда на атонския йеросхимонах Теодосий Карулски, съвременник на архим. Софроний (http://www.pravoslavie.ru/89195.html).

^[5] Виж например: Сучков Е. Папа Римский в ходе посещения синагоги назвал евреев «старшими братьями и сестрами по вере» (https://www.kp.ru/daily/26481.7/3351213/).

^[6] Игумен N. Сокровенный Афон (https://azbyka.ru/fiction/sokrovennyj-afon/#n25).

^[7] Апостолско правило 71-во: „Християнин, който занесе зехтин в езическо капище или в иудейска синагога в техни празници, или запали свещ, да бъде отлъчен от църковно общение”.

^[8] Тук и нататък сведенията за менората се представят въз основа на статията „Менора” в енциклопедиите: «Электронная еврейская энциклопедия» (https://eleven.co.il/judaism/cult/12717/); «Еврейская энциклопедия» издательства Брокгауз-Ефрон в 16 томах (Т. 10), электронная русская энциклопедия «Традиция» (https://traditio.wiki/ Менора#).

^[9] Това, което е наистина характерно за кабалата е представата за битието като сфери една в друга (като матрьошки). Но представата за земята като сфера или кълбо съвсем не е антихристиянска, а е възприета в Православието, бидейки напълно съвместима с понятията, които се срещат в Библията и учението на светите отци. Св. Йоан Златоуст в „Тълкувание на книгата на прор. Исаия”, тълкувайки гл. 40, ст. 22 например пише: „Земята е кълбо. „Кръг на земята” („круг земли” – слав.; τὸν γῦρον τῆς γῆς – гр., бел. прев.) и означава именно, че земята е кълбо. Полезно е да знаем, за да не се съблазняваме от басните на езическите философи, които обикновено мислят,  че земята е подобна на дъгообразна падина, дъгообразна издатина, диск, блюдо или нещо подобно. Чувайки, че пророкът казва, че земята е кълбо, ти не изследвай повече”. Тоест св. Иоан Златоуст категорично определя като езическа идеята за плоската земя, а не идеята за земята като сфера или кълбо – бел. прев.

^[10] Едно твърде „находчиво” обяснение на съчетанието кръст с менора представяно понякога от почитатели на о. Софроний гласи, че кръстът, увенчаващ менората, символизирал победата на кръста над менората. За да се твърди подобно нещо обаче, трябва да има обяснение в този смисъл у самия създател на символа, а такова няма. Каквито и обяснения да се представят обаче, подобно смешение на християнски и юдаистки символи така или иначе е съвършено недопустимо – бел. прев.

^[11] Тези молитви се разглеждат в следващата глава на книгата – бел. прев.

^[12] Виж например: Св. Йоан Златоуст, Осем слова против иудеите.