„Тежък е този кръст, не мога да го нося”, казва човек пребит от мъка, домашни скърби и нещастия. „Тежък е този кръст, не мога да го нося”, казва човек покрит с рани и изнемощял от болести. „Тежък е този кръст, не мога да го нося”, казва човек обременен с дългове и семейни задължения. „Тежък е този кръст, не мога да го нося”, казва човек измъчен от преяждане, пиянство и плътски страсти. „Тежък е този кръст, не мога да го нося”, казва човек напуснат от жена си, който сега сам трябва да се грижи за децата си. Но който и какъвто и да си ти, християнино, какъвто и да е твоят кръст, той никога не може да се сравни с тежестта на онзи кръст, който понесъл Христос Господ на раменете си за греховете на целия свят – невинен, безгрешен, единородният Син Божий.

Ти си притиснат от тежестта на бедността и многобройното семейство, но теб не са те бичували римските войници. Ти си лишен от слава, унижен, опозорен, но теб не са те зашлевявали по бузата, не са плюли върху теб, не са се поругавали както над Господа. Осъждат те, злословят те, ругаят те, подиграват ти се, но ти все пак не си понесъл такова поругание, каквото е понесъл Божият Син на кръста. Боли те главата, но на нея няма надянат трънен венец; болят те нозете и ръцете от тежък труд, но все пак твоите ръце и нозе не са приковани на кръста. Проливаш сълзи, оплаквайки злата си участ, но не си облян от кървави капки пот или с кървавите потоци, които текли от раните на Христа. Твоето сърце изнемогва от въздишки, гори като в огън заради скърбите и мъченията, но сърцето ти все пак не е прободено с копие и от него не са изтекли кръв и вода.

А и помисли сам: какво може да унищожи греховете в твоето сърце, какво би могло да отблъсне похотите на плътта, ако не страданията, ако не семейните нещастия, болестите, мъките и сърдечните злострадания? Какво би могло да смири твоята гордост, да отучи твоите уста и език от злословието, клеветите и осъждането, ако не уязвяването на твоята душа точно с такива клевети, злословие и осъждане от страна на твоите недоброжелатели?

Християнино, ти все пак си жив, имаш минути на радост, все пак ти не умираш в страшни мъки, а и твоят кръст е спасителен за теб. Ти все пак дори и да умреш в мъки с Христа, то ще възкръснеш с Него и ще влезеш в рая.

Всички наши страдания са нищожни в сравнение със страданията на Изкупителя на света Сина Божий. Нека паднем в подножието на Неговия кръст, нека обцелуваме със сърце и уста раните от гвоздеите, тези прободени ръце и нозе, тази светейша глава на Божия Син, този кръст, отварящ за нас райските двери. Нека започнем непрестанно да проливаме горещи сълзи и да зовем с разбойника: „Помени нас, Господи, когато дойдеш в царството Си”. Амин.

Простые и краткие поучения. Том 7

Превод: прот. Божидар Главев