Вход

Православен календар

Най-изумителното чудо на св. Николай в годините на воинстващия атеизъм

 

Тази невероятна история ще ни върне 53 години назад във времето и ще ни пренесе в руския град Самара, който в 1956 година още носел името Куйбишев. Това чудо, потресло навремето целия православен свят, сега е известно под името „Стоенето на Зоя”, а също и „Вкаменената Зоя”. Да видим какво се е случило в Русия в суровите времена на Хрушчовото управление, когато християните отново били преследвани заради вярата си.

На улица „Чкалов”, дом № 84 живеели майка и дъщеря Карнаухови. Дъщерята работела в градския завод за тръби. Казвала се Зоя. В превод от гръцки „Зоя” значи „живот”. Момичето било хубаво, младо, безгрижно, ала безбожно създание, каквито били повечето млади хора, родени и възпитани в атеизъм. Майка й обаче била дълбоко вярваща жена.


Къщата, в която Зоя "стояла" като вкаменена 128 дни.

Било навръх Нова Година, време в което поради стария стил в Русия християните още постят. Майката отишла на църква, а дъщерята поканила свои приятели младежи, за да отпразнуват Нова Година. Другите момичета били със своите кавалери, но Зоя била сама, защото нейният приятел Николай закъснявал. След като хапнали и пийнали, младежите станали да потанцуват. Зоя останала да седи на стола. Тя поскучала така известно време, после изведнъж станала, взела едно столче и свалила иконата на св. Николай от стената с думите: „След като моят Николай се бави, аз ще танцувам с този Николай!” Ужасени, приятелите й започнали да я убеждават да не проявява такова неуважение към светеца, защото подобно кощунство нямало да остане ненаказано. Зоя обаче се присмяла и лекомислено казала: „Ако има Бог, нека ме накаже!” След това прегърнала иконата и почнала да танцува. Не минали и две минути и изведнъж в стаята се извил силен вятър и блеснала ослепителна мълния. Когато младежите дошли на себе си след преживения ужас, видяли Зоя да стои като закована насред стаята, бяла и студена като мрамор, стискайки силно иконата на св. Николай. Девойката се била вкаменила, без да може да помръдне нито с крак, нито с ръка, нито дори да помръдне с глава. Просто стояла съвършено неподвижно и единствено сърцето, което биело показвало, че е още жива.

Приятелите й незабавно повикали „Бърза помощ”, но и тя не могла нищо да направи. Иглите на спринцовките, с които лекарите се опитвали да й направят инжекции се чупели в каменната й кожа. Тогава се опитали да я вземат в болницата за наблюдение, но не могли да я помръднат от мястото й. Когато майката се прибрала от църква и видяла дъщеря си, припаднала. След като се съвзела, помолила да дойде свещеник, за да прочете молитва за бедното момиче. Дошлите свещеници се помолили за нея, но не успели да вземат иконата от ръцете на Зоя. За броени часове слухът за чудото обходил целия град и стигнал до ушите на местния областен комитет на Партията. Тогава веднага изпратили милиционери, които да завардят дома на улица „Чкалов” и да не пускат никакви посетители. Все едно, в Куйбишев не останал човек, който да не разбере за случилото се. За събитието писал и градския вестник „Волжска комуна” от 24 януари, 1956 г. За да се тушира ефекта от станалото в града и областта била засилена антирелигиозната пропаганда и само за 8 месеца били изнесени над 2000 научно-атеистични лекции.

В това време, слухът за чудото със Зоя се разнесъл из цяла Русия. Огромно множество хора се трупали пред къщата, за да видят с очите си каменното момиче, но милицията не пуснала никого освен един известен професор по медицина от Москва, който само потвърдил, че момичето е още живо. Чак седмица по-късно, на Рождество Христово, пристигнал един иеромонах, който отслужил молебен с водосвет, осветявайки къщата и след това успял поне да извади иконата от ръцете на вкамененото момиче.

Най-ужасното нещо било обаче, че от този момент нататък Зоя се съвзела дотолкова, че в полунощ започвала силно да крещи, докарвайки до ужас младите милиционери, които до един побелели от преживения страх. Тя викала: „Мамо! Моли се! Погиваме от греховете си! Хора, молете се! Земята погива!”

Когато за помощ се обърнали чак към патриарха, той само казал: „Който я е наказал, Той и ще я помилва!” Така минали три месеца.

Два дни преди Благовещение дошъл един благообразен старец, който пожелал да влезе при Зоя, но милиционерите не го пуснали. На другия ден той пак дошъл, но пак не могъл да влезе. Едва на самия ден на Благовещение - 7 април стар стил, старецът по Божий промисъл бил пуснат при Зоя. Милиционерите го чули ласкаво да я пита: „Е, какво, умори ли се вече?” Когато след известно време го потърсили, за да го отпратят, него го нямало в стаята, от което всички разбрали, че на посещение при Зоя дошъл сам свети Николай.

Иконата на св. Николай в Самарския храм, нарисувана по мотиви от Зоиното стоене. Около образа на светеца се виждат малките сценки от свръхестественото събитие.

Стоенето на Зоя продължило точно 128 дни чак до Великден, който тогава се случил на 6 май. В навечерието на Светлото Христово Възкресение Зоя отново започнала да крещи: „Молете се!” А на самия Великден тялото й най-после омекнало, тъй че станало възможно да я сложат да легне на леглото. Господ й простил греха по молитвите на милостивия Николай Чудотворец, както и заради големите страдания и четиримесечното стоене. Всичко това толкова поразило жителите на Куйбишев и околностите, че множество народ се обърнал към вярата. Църквите се напълнили с хора, некръстените се кръстили, всички започнали да носят кръстчета, въпреки опасността от репресии. Обръщането на хората било толкова повсеместно и голямо, че в храмовете били претъпкани, а кръстчета бързо се свършили. Със сълзи на разкаяние хората се молели за греховете си и променяли живота си. А на третия ден на Великден Зоя тихо заминала при Господа след своето 128-дневно стоене в изкупление на своя грях.

Съветският печат не могъл да скрие за случилото се, но се давали различни обяснения на Зоиното стоене. Материалистичният разум обаче не бил в състояние да обясни този толкова поразителен случай. Защото единственото истинско обяснение се таи в чудесната сила Божия и свръхестествената намеса на св. Николай.

Други статии от същия раздел:

Други статии от същия автор:

module-template8.jpg

 

 

Видеоколекция

2018 04 08 15 38 03
О.  Даниил Сисоев:
В един Бог ли вярват
християните и мюсюлманите

Модернисти