И така, кой ще се спаси? Никой от тези, които не започват това с подобаващ труд и подвиг, въпреки че всички говорят, че искат да се спасят.

Тези, които говорят, че искат да се спасят, а между това не искат да се потрудят с душа и тяло за своето спа­сение, как могат да се спасят? Пък и тези, които ревностно се трудят в делото на спасението и със слово, и с дело, и желаят това от цялата си душа, не могат да се спасят, ако се надяват само на своите трудове. Защото, както тези, които мислят да се спасят без труд, няма да се спасят, тъй като спасението не се получава без труд, така и тези, които очакват да устроят своето спасение със своя ум и сили, не могат да се спасят, тъй като спасението не се основава на разума и силата на този, който желае да се спаси, а е милост Божия от Христа Иисуса.

Един е, който получава спасе­ние, а друг е, който го дава. Сам Бог говори: „Аз, Аз съм Господ и няма спасител освен Мене” (Ис. 43:11). И апостол Павел добавя: „защото желание за добро има в мене, но да го върша не намирам сили” (Рим. 7:18). Кажи ни, преблажени Павле, как след това можем да се спасим? Апостолът отговаря, като казва: „Благодаря на моя Бог чрез Иисуса Христа” (Рим. 7:25)... „защото законът на ду­ха, който дава живот в Христа Иисуса, ме освободи от закона на греха и на смъртта” (Рим. 8:2). Оттук е ясно, че нашето спасение не се извършва от нашата собствена сила, а от милостта Божия в Христа Иисуса. И да благодарим на Бога, че по Своята велика лю­бов към човека е смесил немощта с желанието на човека, за да може той да избегне следата от гордостта, която е източник и ко­рен на всяко зло и причина за падане на човешкото естество.

А някой може да попита: а сега какво остава на човека да прави сам от себе си, за да се спаси? Ако самото желание има нужда от Божествена помощ, тогава какво е от него? Ето какво остава на чо­вешката участ – да изслуша слово за своето спасение, да го пожелае и да познае Този, Който може да го спаси. За останалото от цялата си душа и без всякакви размишления да проси от Бога, Който е могъщ да го спаси, да го запази цял до края и да го доведе до съвършенство. Защото, който чуе проповед за спасение и я изслуша, явно е, че той е пожелал да получи спасение. Но за това е потребна божествената светлина, която тайнствено да го осени свише. И тази светлина мис­лено ще просвети очите на душата и ще й представи следните две неща – благообразието на спасението и срамотата на грешника, до­колкото той е такъв, макар че вече е почнала да търси спасението си.

Наставления за духовен живот, (преп Максим Изповедник и преп. Симеон Нови Богослов), Съставител и преводач † Сливенски митрополит Йоаникий, СИ, 2001 г., Слово 44, 3, с. 360-362.