На «Сватбения пир», за който се говори в днешното литургийно свето евангелие (Мат. 22:2-14), Господ Иисус Христос оп­риличава, братя и сестри, Царството Небесно. Нали на сватбен Пир има изобилие, радост, веселие, доволство. И младожен­ците, и близките им, и участниците в брачния пир са преизпълнени със щастие. Ето с тези си отличителни черти брачният пир на­подобява Царството Небесно, в което преизобилстват духовни бла­га, несекваща радост, непрестанно веселие, пълно задоволство, истинско и вечно блаженство.

Обикновено поканените на сватбен пир с готовност се отзовават. Бързат да стигнат на време, да не закъснеят за трапезата, А интересно, че поканените на брачния пир, за които говори Господ Иисус Христос в Притчата, не откликнали, не искали да дойдат. Повторно ги поканили: «Всичко е готово; дойдете на сватбата!» Ала те пренебрегнали и новата покана и отишли кой на нива, кой на търговия, други пък хванали слугите-калесници, поругали ги и убили. Ала убийците били погубени и градът им - изгорен.

Ясно е, кого има предвид, като говори Господ Иисус Христос за «поканените»: евреите. Тях първом Бог поканил да влязат в Царството Небесно. Знаем, че те не откликнаха. И поругаваха Божиите пратеници – пророците, които ги зовяха на приготвената от Бога «брачна трапеза», и не само ги поругаваха, ами ги и избиваха. Затова получиха от Бога полагащото им се на­казание – от историята знаем, че столицата им свещеният град Йерусалим бил разрушен до основи и храмът – изгорен, хи­ляди евреи били избити, а други – пръснати по света.

Тогава вече бяха поканени на «брачния пир» езичниците. В Притчата се казва, че били изпратени слуги по кръстопътищата и те събрали всички, колкото намерили там. И сватбеният дом се напълнил с много сътрапезници.

Естествено на сватба се ходи пременен. Човек облича най-хубавото си облекло. Какво се оказало обаче? Един от сътрапезниците не бил облечен в сватбарска премяна. И бил запитан от домакина: «Приятелю, как влезе тук, като не си в сватбарска премяна?» А той мълчал. Тогава било дадено нареждане да го изведат и накажат.

Трябва, значи, да бъдеш не само измежду поканените, но да се окажеш същевременно и избран, тоест да бъдеш между ония, които имат и са облечени в подходяща сватбарска премяна. «Мнозина са звани, а малцина избрани» – така завършил Иисус Христос Притчата.

Господ и нас е поканил на «брачна трапеза», поканил ни е в Своето Небесно Царство. Чрез Своята Църква, чрез нейните па­стири, които са поставени от Светия Дух (Деян. 20:28), Той ни проповядва какво трябва да вършим и какво не трябва да пра­вим, за да бъдем достойни да се ползваме от приготвените за лю­бещите Бога небесни блага.

Как откликваме? Как се отзоваваме? Дали не сме подобни на първите поканени, за които се говори в Прит­чата? Дали не ни интересуват и всецяло поглъщат нашето вни­мание други неща и работи, противни на божествените, на веч­ните? В такъв случай ние напълно ще заслужим да ни каже на Страшния съд Господ: «Аз виках, а вие не слушахте; простирах ръка, но нямаше кой да внимава; отхвърляхте всички Мои съвети, и изобличенията Ми не приехте» (Прит. 1:24-25), затова идете в огън вечни, приготвен за дявола и неговите ангели ( Мат. 25:41).

Братя и сестри,

Да внимаваме! Празният наш живот не ще ни оправдае и спаси! Никакви извинения и извъртания не ще ни помогнат на праведния Божи съд! Само тогава ще бъдем достойни да участваме във вечния духовен «брачен пир» в Царството Небесно, когато бъдем облечени в «брачно одеяние», тоест когато бъдем ук­расени с добри дела.

Затова нека се стараем да живеем – ще употребя израза на свети апостол Павел – «не като неразумни, а като мъдри» (Еф. 5:15); да не бъдем неразсъдливи, а да разпознаваме що е воля Божия (Еф. 5:17).

Да се възползваме от благодатното време, дадено ни от ми­лосърдния Бог за наше изправление и усъвършенстване! Да не се увличаме от световните съблазни и да не се забравяме във во­довъртежа на живота, а да растем в добродетелите, като всякога бъдем будни и на духовна стража за борба с греха в нас и със злото в света и така да си приготвим «брачната одежда», из­тъкана от добри мисли, добри чувства, добри слова и добри дела, която «одежда» единствено може да ни сподоби да седнем на «брачния пир» в Царството Небесно.

В противен случай, нека всеки от нас помни съдбата на изго­нения от «брачната трапеза», както и съдбата на ония поканени, които пренебрегнаха поканата на домакина.

«Дойдете при Мене всички отрудени и обременени, и Аз ще ви успокоя!» (Мат. 11:28). На Моята трапеза, в Моето царство вие ще намерите истинско и пълно удовлетворение, защото «Аз съм хлябът на живота; който дохожда при Мене, няма да огладнее; и който вярва в Мене, няма да ожаднее никога» (Иоан. 6:35); всичко е готово; дойдете на сватбата!» (Мат. 22:4); за всички ще има място, защото «в дома на Отца Ми има много жилища» (Йоан. 14:2); «да се не смущава сърцето ви; вярвайте в Бога и в Мене вярвайте!» (Йоан. 14:1). Така ни говори Господ Иисус Хри­стос.

Ще чуем ли? Ще приемем ли поканата? Ще се отзовем ли? Ще се приготвим ли достойно? Ще имаме ли «брачна премяна»? Ето на тия въпроси трябва да си отговорим, докато не е станало късно!

Така да живеем, че да се сподобим да бъдем не само сред по­канените, но и сред избраните! Амин!

Сборник проповеди, СИ, 1976 г.