„Застана царица Теб отдясно” (Пс. 44:10).

Тъй предрекъл из дълбините на отминалите векове цар и пророк Давид. Той видял с пророческия си дух великото прославяне от Бога на чудната Царица, избрана от всички земни родове за Майка на въплътилия се от Дух Свети, безсеменно и без мъж Син Божий, за изкуплението и спасението на човешкия род от греха, проклятието и смъртта. Като настоящо събитие видял той тогава празнуваното днес от вселенската Църква заставане на Майката Божия отдясно на Бога – Своя Син на небесата – заставане, с което Тя се удостоила след Своето честно успение, погребение, възкръсване на третия ден и възнесение на небето с пречистото Свое Тяло.

„Застана Царица Теб отдясно”.

Защо небесната Царица застанала отдясно на Своя Син и Бог, Твореца на всички твари и Спасителя на света? За да се застъпва вечно пред Него за християнския род, който непрестанно я умолява и облажава и за да приеме праведното въздаяние от живоначалната десница на Своя Син за свръхестественото служение по Неговото въплъщение и възпитание, за всичките скърби, които Тя претърпяла при Неговите страдания и кръстна смърт.

Дивни са тайните на Божия Промисъл за човешкия род! При самото сътворение на човека в лицето на първата двойка той бил почетен с висока чест. Само той от всички земни твари бил отличен като образ и подобие Божие, получавайки от Твореца словесна, свободна и безсмъртна душа, с която можел да властва над тварите и над цялата земя, с единственото условие и задължение – свободно и охотно да се подчинява на своя Творец. При това било предвидено за доброволното послушание и точното изпълнение на Божиите заповеди човекът да получи като награда вечно наслаждение с неизречените блага на Божието царство. Заедно с това отрано му било заявено, че при непослушание и неизпълнение на заповедта той ще умре.

Наградата за послушанието и наказанието за непослушанието били достатъчни като поощрение за изпълнението на заповедта и преграда пред непослушанието. Но с първата двойка станало точно това, от което те най-много би трябвало да се опасяват и пазят – вместо да използват свободата си за добро и послушание към Бога, те я употребили за зло, като не се покорили на Бога и послушали злия враг, който прелъстил първата жена Ева. От това произлязло дръзко и неблагодарно разрушаване на съюза с Бога и безумно и доброволно съюзяване с падналия ангел и неговото царство, с поднебесните духове на злобата.

И ето че заедно с първите човеци цялото човечество, което било в техните чресла, отпаднало от Бога и се покорило на врага, като наследило безкрайно и велико зло, но тъй като злото било в човека не изначално, а произлязло след изкушението от първоначалния виновник и изобретател на злото дявола, затова Господ поради Своето милосърдие и състрадание към падналия човек се съжалил над Своето немощно създание, което имало способност за покаяние; и още преди неговото сътворение, предузнавайки неговото падение, предвидил той да бъде изкупен по чудесен и достоен само за Бога начин – чрез въчовечването на Божия Син от Пречистата Дева и изпълнението чрез Него на цялата Божия правда поругана от човеците; чрез научаването човеците на вяра, покаяние и всяка правда чрез Неговите страдания и смърт за тях; чрез възкресението и възнесението на небето с човешката Си природа; чрез основаване на земята на Църквата или обществото на спасяваните и даруването на всемощната Ходатайка за верните и искрено придържащи се към основаната от Него Църква.

И ето че падналото човечество е въздигнато. На мястото на непослушната Ева се явила смирената и послушна Дева – Пресветата Мария. Първата приела в себе си дявола враг и се съчетала с него чрез непослушанието към Бога, а втората чрез смирение и послушание на Божиите слова приела в себе си Самия Бог, навеки се съчетала с Него и съединила с Него вярващото в Него и послушно Нему човечество. Първата станала виновница за греха и смъртта, а втората станала виновница за правдата и вечния живот. И ето че сега тя предстои отдясно на своя Син и Бог и ходатайства пред Него за християните ден и нощ.

„Застана Царица Теб отдясно.”

Божията Майка претърпяла много скърби и страдания от беззаконните люде, които всячески преследвали и оскърбявали нейния Син със злите си езици и накрая Го умъртвили на кръста. Много горчиви сълзи проляла тя, когато Го видяла висящ и страдащ на кръста и как изпуска последния си дъх.

За всички нейни безпримерни скърби, сълзи, въздишки и търпение, както и за всичките й грижи за нейния Син тя е удостоена с най-великата слава – Царица на небето и земята и Покровителка на целия християнски род. В самата нейна смърт се вижда великата й слава – в просветляването на нейното лице и в необичайната светлина, която се явила там, където почивало нейното пречисто тяло, в чудното благоухание на небесните аромати облагоухали това място, в явяването с ангелите и архангелите на Самия Господ, Който взел в пречистите Си ръце пресветата душа на Своята Майка и я възнесъл на небето, за да царува заедно с Него безконечно.

Когато апостолите донесени по чудесен начин на облаци от различни страни носели нейното тяло за погребение, един евреин на име Афтоний поради завист и ненавист към Пресветата Дева се хвърлил към ковчега с нейното тяло, искайки да го преобърне, но дръзките му ръце били внезапно отсечени с невидим меч от ангел и така се залепили за ковчега. И само заради искреното си покаяние той бил помилван от Божията Майка и изцерен. А въздухът в това време се огласял от пресладки ангелски песнопения.

На третия ден след погребението Самата Божия Майка се явила в прославен вид на апостолите и им преподала мир и своето обещание винаги да бъде с тях и с всички искрено вярващи. И тя винаги пребивавала и пребивава с нас ту в лични явявания, ту при различни чудесни знамения от нейните свети икони във всички времена, особено в години на бедствия и усилени всенародни молитви. Тя и сега е с нас, като ни покрива и защитава от праведния Божий гняв.

О, Владичице Пресвета Богородице, бъди с нас до края на времената! Амин.

Полное собрание сочинений настоятеля Кронштадтскаго Андреевскаго собора Протоиерея о. Иоанна Ильича Сергиева, Слова и поучения, произнесенныя в 1900 году, с добавлением трех слов за 1901 год, СПб, 1901.

Превод: прот. Божидар Главев