Вход

Православен календар

Да видим архимандрит Софроний (Сахаров) такъв, какъвто е – част 7

 

 1806200014

Странностите на атонската молитва на йеромонах Софроний

След кончината на стареца Силуан отец Софроний се отделил в „пустинята“, в по-усамотена част на Атон, за да живее в уединение като отшелник. Тук той се отдал на „молитва за целия свят…“ (мон. Гавриила, стр. 100). Относно начина на молитва на отшелника Софроний важни сведения ни съобщава архим. Херувим в своята книга „От жребия на Божията Майка“. В тази книга посветена на атонските подвижници от ХХ век архим. Херувим говори за всички изключително благожелателно, дори възторжено, виждайки ангели в лицето на атонските монаси. Спомня си и за отец Софроний:

„Начинът на молитва, който сам той ползваше – нека ме прости, че разкривам твърде личен момент от неговия духовен живот – се състоеше в повтаряне на молитвата „Отче наш“ с ръце вдигнати към небето. Това повторение ставаше в бавно темпо, на срички, за да могат умът и сърцето да уловят и да направят свое съдържание всяка дума от богодаруваната молитва, прониквайки в дълбокия й смисъл. Започваше молитвата си от вечерта и привършваше с изгрева на слънцето“ (архим. Херувим, стр. 187).

Опитайте сега да си представите как изглежда такъв начин на произнасяне на молитвата „Отче наш“, предлаган от о. Софроний – бавно и на срички. Това е много странна молитва, каквато не ще намерим у светите отци. Това прилича не на молитва, а на упражнение по медитация на някой йога или окултист, с каквито упражнения Софроний се е занимавал преди да стане монах. Това е истинска медитация и „християнска йога“ според о. Серафим (Роуз)[1]. Възможно ли е старец Силуан да е благословил своя ученик да се моли по такъв начин? Все пак за него не е известно да е чел бавно „Отче наш“.

Според някои бавното четене на молитвата „Отче наш“ е масонска практика от ХVIII век. Известно е, че и в съвременната практика на окултната медитация освен всичко друго се използва и молитвата „Отче наш“, а йогите използват за медитация и Иисусовата молитва. Но ако машинално повтаряш думите от Иисусовата молитва, въвеждайки себе си в някакво особено състоние, за да постигнеш някакви необичайни резултати, то това, разбира се, не е никаква молитва, нито Православие.

През 1947 година стремителната духовна кариера на о. Софроний внезапно прекъсва и той напуска Атон. Както пише в брошурата си Максим Егер, който бил близък с о. Софроний, през последните дни на живота му, „болен и в невъзможност спокойно да извършва своето духовно делание, заради господстващата по това време на Атон антиславянска атмосфера, о. Софроний напуска Света Гора и пристига във Франция през февруари 1947 година.“[2]

Каква е причината о. Софроний да напусне Атон? Естествено тя трябва да е била сериозна, но „биографите“ му не споменават нищо конкретно. Самият о. Софроний обяснява, че бил напуснал Атон, за да пише книгата „Старец Силуан“ (не става ясно защо не можел да я напише на Атон) и не се завърнал там поради болест. Това обаче не е съвсем вярно.

Отец Софроний и бъдещият епископ Василий Кривошеин били изгонени от Атон с решение на Свещения Кинотис, като било разпоредено те повече да не стъпват на Света Гора. Възможно е причината да е заради това, че се обърнали към Хитлер за защита на Атон и там пристигнали две роти есесовци, за което пише и Георги Великанов: „През 1946 г. о. Софроний бива обвинен за сътрудничество с немците (по благословението на Кинотиса той, като човек с рядка за атонците по това време образованост, водил преговори с делегацията на немските военни, която пристигнала на Света Гора“ (Великанов Г., О свободе во Христе и старце Софронии). Въпреки това ни се струва, че зад едно такова строго решение на Кинотиса се крие нещо по-сериозно от една екскурзия на есесовците.

В книгата си «Да никтоже прельстит вас», архим. Рафаил (Карелин), отговаряйки на читателски въпрос по повод архим. Софроний, отбелязва: „Изобщо напускането на Атон, ако не е свързано с необходимост и благословение, говори най-вече за това, че този човек не е намерил себе си на Атон и Атон го е измел от своите предели“ (Архим. Рафаил (Карелин). Об интеллигенции, стр. 283).

Зад „напускането“ на архим. Софроний на Света Гора, което всъщност е пожизнено изгонване без право на завръщане, стои някаква тайна. Както самият той пише, след 1947 г. обиколил цяла Европа (Письма в Россию, стр. 164), но никога повече не посетил Света Гора. Нека обърнем внимание и на факта, че в писанията на „високодуховния“ интелектуалец Софроний никъде не личи той да се възхищава от Атон и да цитира някой от атонските отци освен стареца Силуан, разбира се.


<< предишна || следваща >>

Благодатный огонь

Превод: прот. Божидар Главев

 


[1] Целта на „християнската йога“ за „християнска медитация“ е да се използват йогистки прийоми, с които се преследват съвсем други цели.

[2] Архимандрит Софроний: монах для мира (статия от френското списание «Контакти», № 163, 1993. Под редакцията на православния икуменист Оливие Клеман), стр. 72-86 // Духовные беседы. М.: Сатис, 1997. с.82.

Други статии от същия раздел:

module-template5.jpg

 

 

Видеоколекция

2018 04 08 15 38 03
О.  Даниил Сисоев:
В един Бог ли вярват
християните и мюсюлманите

Модернисти