Църковният блогър разработи ново учение за вредата от посещаването на храмовете и участието в Тайнствата при определени обстоятелства

„Както знаем, религията беше наречена опиум за народа. Но ще напомня, че когато Маркс е казвал това, опиумът се е смятал за обезболяващо средство, анастетик, а не наркотик. Задачата на религията е да помогне на човека да остане човек при нечовешки обстоятелства. Затова тук Църквата е изцяло в своята ниша, в своята функция, и предлага съсвсем нормални за нея действия – молитвата. Публикуваните текстове на молитви са съвсем традиционни, леко адаптирани, но в тях няма никаква плашеща новост“ – така протодякон Андрей Кураев в интервю за сайта „Собеседник.ру“ коментира текстовете на молитвените прошения, утвърдени от Светейшия Патриарх на Москва и цяла Русия Кирил.

По думите на скандално известния блогър, „има повод да кажем: скъпи хора, нека се смилим над възрастните. Даже ако имам само хрема и не съм много зарáзен, за моя баща това може да се окаже смъртоносно. В тези условия за религиозните организации е много важно за известно време да пренебрегнем важността на религиозните си събрания. Все пак човекът е най-голямата ценност. За него са всички съботи, а не обратното.” (Курсивът наш. Налице е ловка подмяна при използването на евангелския текст. Само дето прави впечатление, че Кураев приравнява богослужението с обикновени религиозни събрания – РНЛ).

„Ще напомня, че постът всъщност е карантина. Самата дума „карантина“ в превод на старославянски означава „четиридесетница“. Тоест 40 дни пост. А времето на поста е време за известно изолиране от хората, оттегляне в своя вътрешен мир. В древност монасите изобщо са затваряли манастирите и са отивали в пустинята, така че през тези 40 дни да не виждат даже своите събратя. Затова би било разумно да кажем: нека не ходим в храма през тези дни, да не се хвалим кой е по-вярващ.” (Поредното преиначаване: Като че ли вярващите ходят в храма, за да се покажат кой е по-вярващ – РНЛ). „Да разберем, че това временно въздържание от служба е един вид жертва. Аз не ходя в храма не от леност или защото ме е страх, а защото така помагам на непознат за мене човек. А може би дори и на познатия и любим белобрад духовен отец.“

„Ето какво не направи Московската Патриаршия - тя не призова: разотивайте се заради Христа! Не ходете в църква на служба в тези дни, намерете други форми за изява на вашата вяра. Разберете кой във вашия вход се нуждае от помощ измежду хората, на които Собянин (кметът на Москва, бел. прев.) забрани да излизат навън. Занесете на този заточен пенсионер не само продукти от първа необходимост и лекарства, но и лакомства. А Господ ще зачете това повече от присъствието ви в храма.” (Тук нашият протодякон вече дръзва да решава кое Господ ще зачете повече - РНЛ).

„Сега някои хора казват: ама как така – без причастие не можеш да бъдеш християнин! Но нашата Църква векове наред е правила всичко възможно да скрие причастието от миряните, като е издигала нови и нови изисквания пред Чашата: многодневен пост, посещение на вчерашното всенощно бдение, четене на „Молитвите преди причастие“ у дома, изповед... Тоест Църквата векове наред е пазела причастието от енориашите, а сега изведнъж започна да вика: Как така? Без причастие не може. Тук има някакво двусмислие“ – смята блогърът. (Отново преиначаване. Остава впечатлението, че Кураев защитава позицията на обновленците, които са против молитвите преди причастие, против задължителното присъствие на всенощните бдения, а понякога и против невкусването на храна преди причастие. Аргументите им са същите като на Кураев: крием причастието от миряните. Така че двусмислие тук показва тъкмо протодяконът – РНЛ).

„Но часът „хикс“ още не е дошъл – метрото и пазарите у нас не са затворени. Защо тогава да затваряме храмовете, в които има много по-малко хора? Според светската власт Църквата е вид място за свободното време, т.е. нещо не непременно необходимо за живота за разлика от хранителния магазин или дори метрото. Така че тук е налице разминаване на нашата самооценка и оценката на другите за нас. Но анализът на реакцията на епидемията от наша страна разкри страшния корпоративен егоизъм на нашия профсъюз. В края на краищата мислим не за хората, а за имиджа, за доходите. Защото ако хората не отиват в храма, падат доходите на всички църковни органи. А това е особено печално”, заключава блогърът.

Тук Кураев го докара вече до повтаряне на „убийствения аргумент“ на безбожниците: Църквата е против затварянето на храмовете, защото ще намалеят приходите. Това, както се казва, е доста низко. Защото е наистина пълна глупост! Излиза, че свещенослужителите рискуват здравето си (тъй като първо те може да се заразят) заради парите, които миряните оставят в храма, като си купуват свещи и поръчват треби. Тъжно е, защото по-рано Кураев поне не говореше глупости.

Явно циничното блогъруване съвсем е променило съзнанието на някога талантливия църковен публицист и дори нерядко мислител, щом е започнал да смята, че всяка дейност е насочена преди всичко към извличане на печалба.

Като цяло е очевидно, че най-популярният църковен блогър, който преди беше доста трезвомислещ православен публицист, сега проповядва религията на човекобожието, т.е. лъжеучение, чийто център е не Бог, а човек. И разбира се, го прави под маската на грижа за ближния.

„Русская народная линия“

Превод: Даниела Димитрова