„Тебе, всепреподобна Марие, имаме като образец на покаянието, моли Христа да даде и нам покаяние във времето на поста...”
Светилен на утренята

В лицето на преп. Йоан Лествичник видяхме близък и достъпен за нас образец на поста и молитвените подвизи. Днес имаме пред себе си образ на покаянието също близък и достъпен в лицето на преподобна Мария Египетска. Кой не познава дивния живот на тази дивна жена? Кой не знае в какви дълбини на злото се бе спуснала тя, до какви висини на добродетелите след това се възвиси и как бе извършен този поразителен преход! Сега няма да разказваме известното на всички, а ще обърнем внимание само на какви основни истини относно подвига на покаянието ни наставя този поучителен живот.

Първата истина е, че покаянието винаги е възможно за нас. Колкото и големи и многобройни да са нашите пороци, колкото и дълго да сме служили на беззаконието, колкото и здраво да сме се свързали и свикнали със злото, ние винаги можем да се опомним и да се обърнем към Бога с молитва за помилване. Седемнадесет от най-свежите и цветущи години от своя живот Мария се предавала на греха и неразкаяността. И само как се предавала! И на какви грехове! Тя сякаш била загубила всякакъв срам, като че напълно била изгонила от сърцето си страха Божий и съвсем заглушила в себе си гласа на съвестта. Името Мария било покрито с всеобщ позор. Но, оказва се, че дори и тази погинала душа може да се покае. А защо да не се покаем и ние?

Може би нашите грехове са по-малки от тези на Мария и толкова по-лесно би трябвало да бъде за нас покаянието. А ако не са по-малки, а са дори по-големи? Мария дошла на себе си и започнала да се кае, когато се насочила към храма за да се поклони на животворящето дърво на Господния Кръст. Светият Кръст, тази котва на спасението за всички грешници, винаги е с нас. Кръвта на Иисуса Христа, Който бе разпнат на кръста е способна да ни очисти от всеки грях (срв. Иоан 2:1). Само нека въззовем към Него като Мария с жива вяра в Неговите кръстни заслуги и с надежда на Неговото милосърдие. Когато Мария започнала да се кае, виждайки иконата на Божията Майка при входа на църквата, тя със сълзи я умолявала да се застъпи за нея пред Бога. Нима можем да се съмняваме, че Пресвета Богородица е винаги готова да ходатайства и за всеки от нас, стига само да се обърнем към нея? Мария тогава дала обет да изостави предишния порочен начин на живот и да се изправи. Какво пречи и ние да дадем такъв обет, стига да пожелаем? Но всичко това е само началото.

Втората истина, която ни внушава животът на преп. Мария Египетска е, че не е достатъчно само да осъзнаем греховете си и да се съкрушаваме за тях. Не е достатъчно да просим помилване от Бога и да дадем обет за по-добър живот, а трябва и след това на дело да изпълним този обет, трябва да встъпим в битка с всички страсти и пороци, за които сме се разкаяли и да ги побеждаваме. Трябва да се стараем да изгладим своята предишна вина и да благоугаждаме на Бога с противоположните на страстите добродетели, понасяйки скърби и лишения.

След седемнадесет години порочен живот Мария решила да се изправи, незабавно се отделила в пустинята и там в продължение на други седемнадесет години неуморно се борила със своите греховни въжделения и помисли, които я влечали към предишния път. Борела се според собствените й думи като с люти зверове, докато не удържала пълна победа над тях. След това още тридесет години прекарала в пустинята посред всевъзможни лишения и трудове, оплаквайки своите предишни греховни дела, изтощавайки плътта си с въздържание и пост, подвизавайки се в непрекъснато богомислие и молитва. Плътта на Мария дотолкова изтъняла и се покорила на духа, че понякога по време на молитва, тя се издигала над земята и можела да ходи по водата като по суша.

Ето какво трябва да бъде истинското покаяние, а не такова, каквото често бива у мнозина от нас! Днес ние се съкрушаваме за своите грехове, а след ден или няколко дни отново се връщаме към същите тези дела. Днес даваме обет да се откажем от своите лоши наклонности и привички и да действаме съгласно Божия закон, а при първото изкушение отстъпваме пред тези наклонности без ни най-малка съпротива и борба. Не!

Покаянието за греховете, осъзнаването на вината за тях, съкрушаването, обетите да се изправим – всичко това са само добри семена. Това, което е нужно още е тези семена да не бъдат заглушени от житейските грижи и да дадат плод. Иначе каква би била ползата? Каещите се трябва постоянно да помнят думите на св. Йоан Предтеча „Сторете плод достоен за покаяние” (Мат. 3:8), ще рече: засвидетелствайте истинността на вашето покаяние, като изправите живота си.

И накрая третата истина, която ни се внушава с примера на преп. Мария Египетска се състои в това, като се стараем да се разкаем за греховете си и да се изправим, да се ползваме в същото време и от богодаруваните средства за тази цел: тайнствата Покаяние и Евхаристия, и да се ползваме както подобава.

В продължение на няколко десетки години Мария оплаквала в пустинята своите грехове и благоугаждала на Господа. След многогодишните подвизи тя напълно се преобразила, възлязла на висотата на духовното съвършенство и се уподобила на ангелите. А в същото време чувствала дълбоко тежестта на отдавна отминалите свои беззакония и молила Бога да я удостои да облекчи съвестта си чрез изповед на тези грехове пред духовен отец. И ето че Бог устройва тя да дойде в пустинята, където се подвизавал великият авва Зосима.

О, с какво усърдие тя изповядала тогава пред него своите грехове, колко безпощадна била към себе си, как не се поколебала да му открие всичко, което утежнявало нейната вина! И като получила разрешаване на греховете от преподобния, помолила го след една година да дойде при нея със светите животворящи Тайни, желаейки достойно да се приготви за тяхното приемане. И когато тайните били донесени, след обичайните си молитви тя с огромно благоговение се приобщила с това божествено ястие и питие.

Ако такава велика подвижница след години на покаяние пред Бога счела за нужно с огромно усърдие да изповяда своите грехове пред духовен отец и с голямо благоговение да вкуси Тялото и Кръвта Христови, колко повече и едното и другото са необходими за нас грешните?! Не каза ли Самият Спасител на църковните пастири: „На които простите греховете, тям ще се простят; на които задържите, ще се задържат” (Йоан 20:23)?! А как те биха могли да ни ги простят или да не ни ги простят, ако ние не им открием в какво точно сме виновни? Кому не са известни също и думите на Спасителя към всички нас: „Ако не ядете плътта на Сина Човечески и не пиете кръвта Му, не ще имате в себе си живот” (Йоан 6:53), а също и наставлението на светия апостол: „Нека човек да изпитва себе си, и тогава да яде от хляба и да пие от чашата. Защото, който яде и пие недостойно, той яде и пие своето осъждане, понеже не различава тялото Господне” (1 Кор. 11:28–29).

Нека, братя, да напечатаме в сърцата си тези три истини, които днес ни преподава със своя пример преподобната наша майка Мария и да се погрижим във времето на настоящия пост да се възползваме от тях за нашето спасение. И в същото време да не преставаме да зовем към нея: „Тебе, всепреподобна Марие, имаме като образец на покаянието, моли Христа да даде и нам покаяние във времето на поста!” Амин.

Митрополит Макарий (Булгаков), Слова и речи.

Превод: прот. Божидар Главев