Ако ти изпълняваш подвига на добродетелите с други братя или в общежитие, то боязливостта не ще те напада твърде много, но ако се подвизаваш в най-безмълвни места, гледай да не те овладее тая дъщеря на неверието и рожба на тщеславието.

Боязливостта е младенчески нрав в стара тщеславна душа. Боязливостта е отклонение от вярата в очакване на не­надейни беди. Страхът е въобразявано отпреди нещастие или ина­че, страхът е трепетно чувство на сърцето, тревожно и скър­бящо от представата за незнайни злополучия. Страхът е ли­шаване от твърда надежда.

Гордата душа е робиня на страха, уповавайки се на себе си, тя се бои от слабия звук на предметите и от техните сенки.

Ония, които плачат и страдат за своите грехове, ня­мат страх, а страхливите често изгубват своя ум и това е естествено. Защото Бог справедливо изоставя гордите, за да научи и другите да не се гордеят.

Всички боязливи са тщеславни, но не всички, които не се боят, са смирени, защото случва се, че и разбойници и мародери не се боят в известен смисъл.

Не се лени да отиваш в полунощ на ония места, дето се страхуваш да бъдеш. Ако ти макар и малко отстъпиш на тая детска и достойна за осмиване страст, то тя ще остарее с тебе. Но когато отиваш на такива места, въоръжавай се с молитва; като стигнеш там, издигни ръце и бий враговете с името Иисусово, защото няма по-силно оръжие нито на небето, нито на земята. А като се избавиш от този недъг, бла­годари на Оногова, Който те е избавил. Защото, ако ти Му благодариш, Той навеки ще бъде твой Покровител.

Не можеш за една минута да наситиш стомаха, така не можеш и боязливостта да победиш бързо. Според силата на нашия плач, тя изчезва от нас, а с намаляване на плача, тя се засилва.

„Косите ми настръхнаха” (Иов. 4:15), говори Елифаз, съобщавайки ни за коварството на тоя бяс. Понякога душата, а понякога плътта, по-рано бива поразена от страха и после те предават тази страст една на друга. Ако се е уплашила плътта, а в душата този ненавремен страх още не е влязъл, то близо е избавлението от този недъг. Ако ние със съкру­шено сърце и преданост към Бога усърдно очакваме от Него всички непредвидени случаи, то ние наистина сме се освобо­дили от боязливостта.

Не пустинята и мрачното място засилват бесовете про­тив нас, но безплодието на нашата душа, а понякога това става промислително за наше вразумяване.

Който е станал раб на Господа, той се страхува само от своя Господар, а в когото няма страх Господен, той често и от сянката си се бои.

Когато злият дух пристъпва невидимо, тогава се бои тялото, а когато пристъпва ангелът, тогава се радва душата на смирения. И тъй, когато по това действие ние узнаем идва­нето на Божия Ангел, нека застанем по-скоро на молитва, защото нашият добър пазител е дошъл да се помоли заедно с нас.

Преподобни Йоан Лествичник, Лествица (стълба за духовен живот) Стъпало 21, Синодално издателство, 1982.

Превод: † Нюйоркски митрополит Йосиф