Вход

Православен календар

Четиво за маловерни

 

1503201607

Могат ли да пренасят зараза Светите Христови Тайни и принадлежащата им църковна утвар

През последните дни на редакционната поща започнаха да пристигат читателски писма във връзка с коронавируса и опасността от неговото разпространение. Повечето от читателите заявяват, че не се боят да се причастяват, но сред обкръжението им се намирали люде, които изказвали опасения относно употребата на кърпата за свето Причастие, общата лъжица, с която се причастяват верните и останалите използвани за целта принадлежности, на които можело да се гледа като на проводници на зараза с вируса на новия грип.

Няма да се впускаме в подробни исторически справки как е постъпвала Църквата при предишни епидемии в миналото, тъй като е налице красноречив пример от по-ново време и то достатъчно показателен. Сигурна съм обаче, че има немалко духовници, които могат да свидетелстват от собствен опит за несъстоятелността на опасенията, според които, ако не самото свето Причастие, то поне свързаните с него утвар и църковни принадлежности следва да бъдат припознати като потенциален източник на зараза.

Случаят, който ще разкажем, е от пастирската практика на живелия през миналия век руски светител Йоан (Максимович), архиепископ Шанхайски и Сан-Франциски чудотворец.

Някоя си госпожа Меншикова била ухапана от бясно куче. Тя или отказвала да си слага инжекции срещу бяс или си ги слагала небрежно в резултат на което ужасната болест я съборила на легло.

Архиепископ Йоан научил за това и отишъл при умиращата жена. Той й дал Св. Причастие, но точно в този момент тя получила пристъп вследствие на болестта – от устата й излязла пяна и тя изплюла Светите Дарове, които току-що била приела. Ала Светите Тайни не могат да бъдат изхвърлени. Владиката ги събрал и сам потребил, след като болната Ги повърнала.

Присъстващите ужасени извикали: "Владико, какво правите? Бясът е страшно заразен!" Но Владиката спокойно отвърнал: "Нищо няма да се случи, това са Свети Дарове." И наистина нищо не се случило.

Светите Христови Тайни са огън, който изгаря всяка нечистота, както четем в Молитвите преди Свето Причастие, и това съвсем не е метафора. Ако ние, християните, се съмняваме, че е така, ако смятаме, че Тялото и Кръвта Христови не могат да ни заразят, но лъжичката, с която ни причастява свещенослужителят – може, значи не различаваме Тялото и Кръвта Христови и не знаем какво приемаме на практика, макар на думи да твърдим обратното. Да се гнусим и боим от общата лъжица, посредством която се приобщаваме със Светинята, е признак не просто на маловерие, а на откровено лукавство – приемаме, значи, Светите Христови Тайни, но отричаме силата им да изгарят и очистват всичко, до което се допрат.

Причащаването с обща лъжица е много древна практика. Навярно и преди, както и днес, е имало люде, които са се гнусели или страхували да се причащават с обща лъжица, но Църквата не е намерила за нужно да снизходи към тяхната „немощ” (или неверие) и не е въвела употребата на индивидуални лъжички. Гръцкото наименование на причастната лъжичка идва от клещи (λαβίς) и символизира клещите, с които един от серафимите взел разпален въглен от жертвеника и се докоснал до устата на пророк Исаия (Ис. 6:6-7), извършвайки своеобразно ритуално очищение. Каква ирония, че тъкмо тази лъжичка днес се подхвърля на обругаване и то от страна на уж вярващи люде, които при първия повей на вятъра са готови да променят, изкривяват и дори да отрекат хилядолетната богослужебна традиция на православната Църква!

Впрочем причащаването на миряните посредством лъжица означава, че вярващите в Христа се съединяват с Него чрез посредничеството именно на Църквата, която им преподава тази духовна храна. Може би за тези маловерни християни по-здравословно от това да не се причастяват, да не целуват светите икони, нито ръцете на благославящите ги свещенослужители, ще бъде да вземат и да изучат базовите постановки на светата Православна вяра. Така може би ще успеят да се предпазят от един далеч по-опасен вирус от коронавируса, а именно вируса на войнстващото невежество и на дегизираното неверие.

Други статии от същия автор:

module-template8.jpg

 

 

Видеоколекция

2018 04 08 15 38 03
О.  Даниил Сисоев:
В един Бог ли вярват
християните и мюсюлманите

Модернисти