В Божественото Писание Светият Дух казва: „С милосърдие и правда се грях очиства” (Прит. 16:6), ала греховете, които са сторени преди (Кръщението) се очистват чрез Кръвта Хри­стова и освещението. На друго място също пише: „Вода угася огнен пламък, и милостиня грехове очистя” (Сир. 3:30). Това показва, че както водата на спасителното Кръщение угася геенския огън, така милостинята и делата на правдата гасят огъня на греха. И както в Кръ­щението веднъж се дава прошка за греховете, така и постоянното несекващото благотворене подобно на Кръщението отново притегля към нас Божията милост. За това говори и Господ в Евангелието. Когато отправят укор към учениците Му, че ядат с неумити ръце, Той отвръща: „Не Същият ли, Който сътво­ри външното, сътвори и вътрешното? Но давайте милостиня според силите си; то­гава всичко у вас ще бъде чисто” (Лук. 11:40-41).

В тези думи се заключава поучението, че не ръ­цете трябва да се умиват, а сърцето, че вътреш­ната нечистота трябва да се очиства преди външната. Онзи, който е умил вътрешното, с това вече е умил и външното – очиствайки ума, той е станал чист и външно, с цялото си тяло.

След това, като наставлява и обяснява как можем да се умием и очистим, Той добавя, че за това е нужно да даваме милостиня. Милосърдният поучава и наставлява чрез милосърдие, и като желае да съхрани скъпо изкупените, Господ предлага начин, по който осквернилите се с грехове след благодатта на Кръщението могат да се очистят отново.

И така, възлюбени братя, да открием спасителния дар на Божественото благо снизхождение, и понеже не можем да минем без язви в съвестта, за да умием и изгладим греховете си, ще лекуваме раните с духовни средства.

Никой да не се самозалъгва, че е чист и непорочен по сърце до такава степен, че да смята за излишно лечението си, когато в Писанието се казва: „Кой може каза: «очи­стих сърцето си, чист съм от греха си»?” (Прит. 20:9). И Йоан говори в посланието си: „Ако кажем, че нямаме грях, себе си мамим, и истината не е в нас” (1 Йоан. 1:8).

След като никой не може да е безгрешен, а само горде­лив или глупак може да се смята за невинен, то колко необходимо и спасително е Божественото благо снизхождение, което, като знае, че изцелените могат впоследствие пак да заболеят, ни е дарувало спасителни средства за ново лечение и изцеляване на язвите.

Свещеномъченик Киприан, епископ Картагенски, Книга за благотворителността и милостинята, Изд. „Православна класика”, 2018 г.