Духовните наставници на Софроний (Сахаров)

Сергей Николаевич Булгаков
(1871–1944)

Отец Сергий израснал във вярващо семейство (неговият баща бил свещеник) и от малък бил въцърковен. По-късно обаче загубил вярата си и от четиринадесет годишен докато станал на тридесет (цели шестнадесет години) живял без Бог и Църквата. Негова вяра станали безбожието и нихилизмът и на няколко пъти той дори се опитал да посегне на живота си. След това Сергей преживял няколко „мистични откровения”, които отново го върнали към вярата.

Като млад Сергей Булгаков се увличал от марксизма и през октомври 1905 г. участвал в шествието на тълпа студенти с червена лента на ревера. Неслучайно еп. Теофан (Бистров) през 1923 г. се възмущавал от решението да бъде позволено на бивш марксист да преподава църковно право.

Булгаков бил член на втората Държавна Дума, отначало в качеството си на „християнски специалист”, а после и като кадет. Официално кадетите поддържали конституционната монархия и се изказвали против революционния терор, само че на практика в своите тайни целенасочени действия те помагали за свалянето на самодържавието и поддържали терористичните методи за борба. Официалната програма на кадетите била просто камуфлаж, зад който се криели искрени врагове на Руската държава. Почти всички ръководители на кадетската партия били членове на масонски ложи и координирали своята дейност с тайни антируски центрове (Платонов О., Терновый венец России, т. І. стр. 251).

В зрелите си години Булгаков станал известен богослов-модернист, виден участник в икуменическото движение^[1]. По-късно бил един от вдъхновителите и ръководителите на Руското студентско християнско движение, което било признато за „явна масонска организация” (постановление на Карловацкия Всезадграничен Събор на Руската Задгранична Църква от 16 ноември 1921 година)^[2].

Обвинявал в ереси свт. Атанасий Александрийски, свт. Кирил Александрийски и преп. Иоан Дамаскин и се изказвал крайно пренебрежително за тяхното богословие^[3]. В същото време хвалел богословието на еретиците Аполинарий и Несторий. В своята реч „При река Ховар”, произнесена по случай десетгодишнината на Парижкия богословски институт, о. Сергий Булгаков поставил себе си и своите съмишленици-парижки богослови на едно равнище с вселенските учители на Църквата.

А какви са богословските „постижения” на о. Сергий? Протойерей С. Булгаков въвел в християнската догматика нечуваното дотогава в Църквата учение за София като женствено начало, което той признава за „висша Богомайка” и не се притеснява да нарича „Небесна Афродита” и „богиня”. Използва понятието за София-Усия като някакъв втори бог противно на учението на Светата Цъква.

С указ на Московската патриаршия от 7 септември 1935 г. „Учението на проф. прот. С. Н. Булгаков се признава за чуждо на Светата Православна Църква”^[4].

Архиерейският Събор на РПЗЦ от 30 октомври 1935 г. също признава учението на прот. Сергий Булгаков за еретическо.

В учението на прот. С. Булгаков личи силно влияние на кабала. „Авторът на книга Зогар (основната част на кабалата) рави Симеон Иоахид в своето кабалистично учение за мирозданието представя целия свят като едно безпределно брачно ложе. Освен това според кабала самото появяване на месията е неразривно свързано със същата доминираща в юдейското миросъзерцание идея, а именно: „Появата на месията ще стане в резултат на едно от тайнствените съединения на Бога с неговата шахиня (жена)” (Бутми Н.А. «Каббала, ереси и тайныя общества», стр. 25). Сравнете това с учението на С. Булгаков!

В учението на Сергий Булгаков ипостасите на Троицата имат следните различия: „Син е от мъжки, а Свети Дух е от женски пол и любовта между тях носи особеностите на любовта между мъжкото и женското начало”^[5]. Отец Сергий разделял Бога на две божества: мъжко „Троица” (нямащо нищо общо с Пресветата Троица) и женско „София” или „Премъдрост Божия”, което се явява „жива умна същност”, природа или „усия” на Троицата, обединяваща нейните три Лица и „отвръщащо на Троицата с женска пасивна любов”^[6]. Тук ясно се вижда връзката на юдейската кабала с ереста на Сергий Булгаков.

Авторът на книгата „Нашата вяра”, разглеждайки еретическите корени на учението на о. Сергий Булгаков, прави извода: „Цялата философия на о. Сергий няма нищо общо с Православието” (Васильев Н.В. и др. Наша вера. стр. 176). Да го наричат „православен богослов” и да се позовават на неговия авторитет могат само хора нямащи понятие що е Православие.

А ето как се изказва за прот. Сергий Булгаков йером. Николай (Сахаров), племенник и активен разпространител на славата на архим. Софроний, взел дейно участие при подготовката на канонизацията на своя чичо: „Най-изтъкнат богослов от тази епоха бил о. Сергий Булгаков. Като гениален мислител той притежавал изтънчено богословско познание”. „Булгаков станал продължител на руската църковна традиция и учението на светителите Тихон Задонски, Филарет Московски, Теофан Затворник и пр.”^[7]

Така дръзко очерня нашите велики светители, сравнявайки ги с кощунника и еретик Сергий Булгаков яркият представител на манастира в Есекс и роднина на архим. Софроний. Това е добър пример, от който може да се съди за духа, владеещ в този манастир.

<< предишна || следваща >>

Благодатный огонь

Превод: прот. Божидар Главев

[1] http://budiveren.com/index.php?option=com_content&view=article&id=885&Itemid=180

[2] Доклад на Архиерейския събор на Руската Задгранична Православна Църква през 1926 г. за обществото YMCA

[3] Виж повече в книгата „Новото учение за София Премъдрост Божия” на свт. Серафим (Соболев) - бел. прев.

[4] Виж Осъждането на учението на прот. С. Н. Булгаков за София.

[5] Булгаков С., прот. Агнец Божий. стр. 138.

[6] Булгаков С.Н. Ипостась и ипостасность // Сборник, посвященный П.Б. Струве. Прага, 1925. стр. 359–362.

[7] Йером. Николай Сахаров. Първа глава от дисертацията за богословието на архим. Софроний „Основни етапи в богословското развитие на архим. Софроний (Сахаров).