„Ще стана и ще отида при баща си и ще му река: татко, съгреших против небето и пред тебе, и не съм вече достоен да се нарека твой син; направи ме като един от наемни­ците си.”
Лука 15:18-19

Братя и сестри,

Св. Иоан Златоуст нарича притчата за блудния син „Евангелие в Евангелието”. С тази евангелска притча за падението на един млад човек, неговото опомняне, завръщане и приемане от бащата, се разкрива общочовешкото откло­нение от Бога и всеобхватната Негова любов към грешни­ците.

Блудни синове са не само онези синове и дъщери, кои­то са изоставили родителите си и пропиляват живота си в блудство и разпътство. Блудният син е наш съвременник, среща ни и върви с нас. Често и ние самите сме такива. Всички сме били по пътя на падението. Мнозина са се от­далечили толкова от чистотата и светостта, че сами чувстват злото в душата си. Какъв ще бъде утрешният ден на хората, загубили образ и подобие Божии? Но да се надяваме на Божията милост.

Да видим от притчата сега дали пътят на блудните си­нове и дъщери може да се промени. Господ Иисус Христос ни сочи, че има спасение за грешника. Той ни показва и пътя към дома на небесния Отец.

Неподражаем е примерът на милостивия баща. В бога­то наредения дом всичко е хармонично и красиво. Въздухът е пропит с най-нежни грижи и родителски чувства, всеотдаен труд и денонощна мисъл за щастливото бъдеще на двамата синове. Но ето че те порастват. Сами почват да кроят пла­нове за своя живот. Един ден бащата е изненадан и без­крайно огорчен. По-малкият син иска от него своята част от наследството, за да иде далеч от бащиния дом. Дотегнали са му съветите и наставленията. Замислил да зажи­вее нов живот. Закопнял за свобода, искал всичко да види и изпита, да броди по далечни, непознати страни, да се до­косне до всичко забранено, да намери приятели, които ще го разбират. Да бъде далеч от всичко, което ограничава неговата свобода!

Бащата разбирал накъде клонят мислите и илюзиите на обичния му син. Сърцето му се късало от мъка пред опасностите, които го дебнели. Но настойчивостта и непри­миримостта надделели. Той разделил имота. По-малкият син взел парите и тръгнал по света.

Отишъл в непозната страна. Парите му разтваряли път навсякъде. Приет в най-богати странноприемници, заобико­лен от лесно придобити приятели, той се предал на разгу­лен живот. Прекарвал дните в разпътство, нощите – в пиян­ство, там дето грях и мъка делят власт над хората. Но скоро кесията му се опразнила. Той се почувствал безсилен и изоставен. Истинската дружба не расте и не се крепи по пътя на греха. Тя цъфти върху праведността и честността и може да съществуват само между високоблагородни сър­ца. Общото участие в удоволствията, пороците, престъпления­та не съединява, а разделя хората. И предалият се на грях ще получи като награда само мъка и терзания.

Като до­бавка към неволята на блудния син в онази далечна страна настанал глад: далеч от небесния Баща винаги е глад. Бед­ният блуден син решил да търси работа. Измъчен, изглад­нял и изгубил всякакво уважение към себе си, нещастникът бил готов да върши каквото и да е. Пазарил се за свинар при един местен стопанин. Заел непочетна за онова време работа. Но какво го очаквало? Облечен в дрипи, той вървял край безсловесните животни и само на тях можел да говори. Нямал право да се върне вечер и да спи в къ­щи като другите работници. Край свините, на голата земя било неговото легло. Храната му била оскъдна. „Той бе петимен да напълни корема си с рожкови, що свините ядя­ха” (Лука 15:16). Останали единствено спомените му за бащиния дом и за щастливото детство. И решил да се върне у дома си. „Ще ида при баща си и ще му река: татко, съгреших против небето и пред тебе и не съм достоен да се нарека твой син: направи ме като едни от наемниците си”.

Знаем какво станало по-нататък. Връхната точка в прит­чата е завръщането. Бавни и несигурни са последните стъп­ки на блудния син към дома. Потискащо съмнение измъчва душата му. Сърцето бие тревожно. Мислите се преплитат. Как ще погледне баща си в очите? Как ще се изправи пред него в тоя окаян вид?

Ала какво вижда? В поведението на бащата има нещо затрогващо. Синът се колебае, не знае дали изобщо ще бъде приет, а ето че баща му се затичва към него. Прегръща го, целува го, плаче от радост... Едвам блудният син изрича първите думи към баща си: „Татко, съгреших...” (Лука 15:21) и в отговор чува за­поведта на баща си към слугите: „Изнесете най-хубавата премяна и го облечете, и дайте пръстен на ръката му и обу­ща на нозете; па докарайте и заколете угоеното теле: нека ядем и се веселим, защото тоя мой син мъртъв беше и ожи­вя, изгубен беше и се намери” (Лука 15:22-24).

Братя и сестри,

Всеки разбира, че в тази притча е описано поведението на цялото човечество, неговото отдалечаване от Бога и без­крайната милост и прошка на небесния Отец. В нея сме обрисувани и всички ние: бащата, двамата синове, свинарят, слугите и приятелите. Спасителят определя мястото и ролята на всички. Какво правим ние за блудния син? Дали не му помагаме да затъне още повече и да се опропасти? В лицето на блудния син някои виждат голяма част от младите хора, които блуждаят без съветите на своите родители. Дру­гарите на блудника и стопанинът със свините също са ни добре познати. Първите – със съдействието и безумния си пример, а вторият – със скъперничеството си.

Но какво може да се стори в този объркан свят? Можем ли да спрем злото? Онова, което за човеците е почти не­възможно, за Бога е възможно. Дошъл на земята Спасите­лят и заявил, че всички хора заслужават внимание. Всеки грешник може да се спаси, ако се покае. С това ни се поставя един въпрос: кой приема днес грешниците? Всеки град, всяко най-отдалечено селце има своите блудни синове. Ние ги познаваме по име и като правило сме възприели практиката да нямаме работа с тях. Онзи там руши семейството си, прахосва се без мярка имущество събрано с честен труд от родители; друг пие до смърт и погубва себе и окол­ните; трети прави тъмни сделки или се гаври с честта на чуждата челяд.

Наистина страшна напаст. Но дали не сме и като втория син от притчата, който се разсърдил за по­срещането на своя брат? Ние често си казваме, че еди кой си „е вече погребан”, или „той за мене е като мъртъв!” Ако похлопа на вратата ни блудният син, дали не ще се заклю­чим за да не чуем гласа му и да видим образа му? Бащи и майки, как гледате вие на съгрешилите ваши синове и дъ­щери? Прегърнете ги в покаянието!

Братя и сестри,

Ако цял свят изостави грешниците, Бог няма да ги отблъ­сне. Псалмопевецът Давид казва: „Баща ми и майка ми ме оставиха, но Господ ще ме приеме” (Пс. 26:10). Бог е всеопрощаващ Баща и чака човечеството да се върне към Него с покаяние. Той оставя грешника сам да дойде до съзнание, че не мо­же да продължава повече така. Той благославя и приема с радост всяка стъпка на грешника към Него. Само ако някой остане докрай в своята закоравялост, Бог ще го съди. Но Той чака и ще ни приеме и облече с хубава премяна, както блудният син бе приет и облечен от своя баща. Бог протя­га бащинска ръка за прошка и обич към всички, които се връщат при Него. Амин!

Ставрофорен иконом Иван Лалов Кондаков, Мир вам. Неделни проповеди; СИ, София, 1986 г.