За благопристойното поведение в храма

В Старозаветния йерусалимски храм молитвените действия и жертвоприношения се извършвали според строгите предписания на обредния закон. Затова старецът Йосиф и Богомайката Мария дошли тук и донесли младенеца Иисус на четиридесетия ден след Неговото рождество и изпълнили там всичко, което било предписано в Закона Господен.

Ние вместо иудейския храм имаме християнски храмове; вместо обредния старозаветен закон имаме свой закон – църковен и богослужебен. Ние, чедата на Православната църква, сме длъжни да съгласуваме всички свои действия в храма с този църковен закон.

Нашият църковен закон е закон на Иисуса Христа. Той учредил Своята църква и свещеноначалието в нея. На апостолите и техните приемници Той казал: „Който вас слуша, Мене слуша” (Лука 10:16); и за да управляват и законотворстват в Църквата, дарувал им благодатта на Светия Дух. Светите събори и богоносните отци „всички от единия и същ Дух, бидейки просветени, узаконили полезното” (VII Всел. съб., прав. 1). Под тяхното ръководство и в тяхната посока действат и днес църковните власти.

Всяко общество има свой устав и е длъжно да не отстъпва от него. Но ние като членове на Православната църква дали изпълняваме строго нейните постановления; събирайки се в храма, съблюдаваме ли тук във всичко изискваната от нея благопристойност?

За да можем по-добре да разсъдим за това, нека вземем няколко примера.

а) В църквата не трябва не само да се смеем (макар внезапно да се е появило нещо възбуждащо смях), но и да разговаряме. Тук трябва благоговейно да мълчим. Допускащите безпорядък в свещените събрания апостолът укорил така: „Или презирате църквата Божия” (1 Кор. 11:22). Привеждайки тези думи, св. Иоан Златоуст продължава: „позволете и на мен да кажа на тези, които тук разговарят: нима си нямате домове, където да пустословите? Или презирате църквата Божия и развращавате желаещите да запазят спокойствие? Църквата не е място за разговори.”

б) В древните времена мъжете, жените, девиците и децата по време на богослужение се помещавали отделно (Апост. Пост., кн. II, гл. 57, стр. 91 и нататък). Ако сега това не навсякъде се съблюдава, църковният ред неизменно изисква всеки да остава на своето място и да не ходи от място на място. Между другото на някои като че им е скучно да стоят на едно място.

в) Не тази ли пак скука кара някои съвсем да напуснат храма преди края на службата? Може би излизането от църквата те не смятат за грях?

А какво строго правило е дадено от светите апостоли: „Трябва да се отлъчват от църковно общение всички ония верни, които влизат в църква и слушат писанието, но не достояват на молитва и свето причастие до края, като такива, които произвеждат безчиние в църквата” (Прав. 9).

г) Съществуват дори благочестиви действия, които обаче са несъвместими с църковния ред. По време на големите празници коленопреклоненията в храма се отменят (1 Всел. съб., прав. 20). Независимо от това някои молещи се в чувство на покаяние дори и на пасхалните служби падат на земята и стоят на колене. И друго: да се целуват иконите е свят обичай, но да се прави това кой когато ще по време на богослужение е забранено. Това трябва да се прави или преди или след службата.

Не тъй се държат в храма хората имащи благоговение. В своето външно поведение те запазват пълно благоприличие, като нито за миг не забравят къде се намират. Св. Григорий Богослов казва за своята майка Нона: „тя почиташе светинята с мълчание, никога не обръщаше гръб на досточтимата трапеза, не плюеше на пода в Божия храм” (Твор., ч. II, стр. 9). Нека и ние да избягваме всичко, с което бихме нарушили църковното благоприличие. В свещените събрания според апостолската заповед „всичко да става с приличие и ред” (1 Кор. 14:40). Амин.

Полный годичный кругъ краткихъ поученій, составленныхъ на каждый день года.

Превод: прот. Божидар Главев