„Покайте се, защото се приближи царството небесно.”
(Мат. 4:17)

След кръщението Си Иисус Христос, според както ни съобщава свети евангелист Матей, бил отведен от Духа в пу­стинята, за да бъде изкушен от дявола (4:1). После отишъл в Назарет и след това се заселил в Капернаум крайморски и наченал «да проповядва и да казва: покайте се, защото се приближи цар­ството небесно!» (Мат. 4:17). Това е първата Негова проповед. Вие я чухте от днес прочетеното литургийно свето евангелие (Мат. 4:12–17).

Точно тъй преди Спасителя наченал да проповядва и Свети Йоан Предтеча: «Покайте, се, защото се приближи Царството не­бесно!» (Мат. 3:2).

И другояче не можеше и да се постъпи. Към оня загрубял свят, към ония, потънали в мрак и сянка смъртна люде от онова време (Мат. 4:15–16) трябваше да се извика: «Покайте се!» Това е първото условие за встъпване в Царството небесно, пър­вата крачка към него.

«Покайте се!» – това значи: опомнете се; спрете досегашния ход на вашите мисли, на вашите чувства, на вашите желания, на вашите слова, на вашите дела; обърнете колелото на живота си, изправете се, променете се, станете нови хора: с нов дух, с ново сърце, с ново настроение, с нова насоченост.

Който досега е крал – казва св. ап. Павел, – вече да не краде (Еф. 4:28). В този дух ще продължа: който досега е лъгал, вече да не лъже; който досега е прелюбодействал, вече да не върши това; който досега е завиждал, вече да не завижда; който досега се е кланял на идоли, вече да ги напусне и да служи на Жи­вия Бог; който е прекарвал досега времето си и особено почив­ния ден в пороци и разтление, да започне да върши всичко за слава Божия (1 Кор. 10:30). Ето това е смисълът на призива «Покайте се!»

Този призив разтърси навремето души, разтвори сърца, про­прави пътеки за Господа и за Неговото царство, извърши чуде­са.

Повече от 19 века изтекоха от ония дни, когато за пръв път се понесоха над Иудея и Галилея из устата на Предтечата и на Богочовека думите: «Покайте се!» Но и днес те са най-необходимите!

Ние се наричаме християни. Хвалим се, че сме Христови. Културата си именуваме християнска. А по живот светът, така нареченият християнски свят, е далеч от Христа и от Неговото царство. Ние в живота си, за съжаление, сме по-скоро езичници, от­колкото християни.

И не трябва ли мощно да прокънти и непрестанно да се носи призивът: хора, мъже и жени, стари и млади, братя и сестри, по­кайте се, опомнете се, променете се, станете добри християни по дела, по живот.

Да се покаем, всеки ден да се каем за сторените грехове, за от­стъпленията от Божия Закон, всеки ден да се изправяме и всеки нов ден да бъдем по-добри, отколкото сме били предния изминал ден, да станем, както пише св. ап. Павел, нова твар в Хри­ста Иисуса (Гал. 6:15). Само тогава и за нас ще се каже онова, което се казва в днешното литургийно свето евангелие за ония, които, някога са били в мрак и смъртна сянка, ще се каже: че сме видели голяма светлина, и още: че наистина сме осияни от тая светлина, че наистина сме просветени люде, че наистина сме чеда на Всевишния.

Покаянието, братя и сестри, е единственото и действително средство, което способства за възстановяване чистотата на на­шата душа; то ни заставя да насочим погледа си към самите нас и да видим нашата греховност и заедно с това поражда у нас от­вращение към тези мисли, чувства, желания и действия, с които ние оскърбяваме  Божията святост.

Покаянието е всякогашен дълг на всеки християнин, дълг на­истина нелек, но утешителен и главно – спасителен.

Естествено, покаянието е свързано с изповед и то трябва да се из­рази също в изповядване на греховете пред духовник и получаване чрез духовника от името на Господа Иисуса Христа прошка, според казаното от Възкръсналия Спасител на Неговите Апосто­ли: „На които простите греховете, тем ще се простят; на които за­държите, ще се задържат” (Иоан. 20:23).

Покаянието обогатява човека с плодове на духовен и нравст­вен живот и приближава царството Божие вътре в човека. Нали четем в светото Евангелие: «Царството Божие е вътре във вас» (Лук. 17:21), и всеки с усилие го придобива (Лук. 16:16; Мат. 11:12). Да се постига това Царство и да се пребъдва в него, значи да се постига все по-голяма пълнота на християнско съ­вършенство, а това ще рече: да се придобие най-голямото съкро­вище, защото по думите на Спасителя Царството Божие е съкровище, скрито в нива, за което човек трябва да плати най-висока цена, за да го придобие (Мат. 13:44).

Нека всеки от нас, братя и сестри, да си излезе от този Божи дом с мисълта и решението да стане нов човек. И началото на този нов човек, дай Боже, да е вече положено още тук.

Божията благодат да подпомогне всички ни в това добро ре­шение и начинание, та да стане то извършено и завършено дело, «жертва жива, света и благоугодна Богу» (Рим. 12:1)! Амин!

Сборник проповеди, СИ, 1976 г.