Малко известната биография на "старец" Софроний

Сред хората, които утвърждават авторитета на архим. Софроний като истински атонец, велик старец и богослов, има немалко известни архиереи и монашестващи, които лично са го познавали, редовно са го посещавали в Есекс или са живяли с него в неговия манастир в продължение на много години. Сред тях са патр. Вартоломей, митр. Иларион (Алфеев), митр. Иоан (Зизюлас), духовното чедо на Софроний митр. Йеротей (Влахос); архим. Захария (Захару); архим. Симеон (Косек); схииг. Серафим (Барадел), килийник на Софроний в последните дни на живота му; йером. Николай (Сахаров), племенник на архим. Софроний; йером. Рафаил (Нойка); мон. Гавриила (Брилиот) и др. Те пишат за него възторжени възпоменания, изследват и пропагандират неговите трудове, стремят се да представят о. Софроний (Сахаров) като „един от най-авторитетните подвижници на нашето време” (из анотацията на книгата на архим. Софроний «Писма до Русия», стр. 2).

Например митр. Иларион (Алфеев, по баща – Дашевски, но е взел фамилното име на майка си^[1]), който лично познавал архим. Софроний и често му гостувал, пише в спомените си: „В негово лице аз видях човек, достигнал това, което на светоотечески език се нарича обόжение, <...> всяка негова дума, всеки негов поглед, всяко движение са пронизани от Бога (Игумен Иларион. Архим. Софроний). Същото повтаря и архим. Симеон (Косек), духовен син на архим. Софроний и настоятел на манастира „Преп. Силуан Атонски” във Франция: „Аз познавам о. Софроний от близо петнадесет години… и от първите му думи по неговото лице и израз аз почувствах, че пред мен стои Божи човек…” («О самом известном русском афоните»).

Издателството на Сретенския манастир издаде книга за архим. Софроний в серията „Божии люде” (2015, съст. Олга Рожньова). Така името на о. Софроний бе поставено редом с такива скъпи за православния човек старци като архим. Йоан (Крестянкин), архим. Павел (Груздев), прот. Николай (Гурянов), митр. Зиновий (Мажуга), архиеп. Серафим (Соболев), благословил монахиня Касиния (Везенкова) да напише труд, изобличаващ книгата „Старец Силуан” на о. Софроний^[2], и др.

Разбира се, почитателите на о. Софроний биха могли да ни разкажат много повече за „тъмната” страна на лъжестареца Софроний от това, което ни се удаде да съберем из техните текстове и да обобщим в тази статия. Но обикновено разказвайки за о. Софроний, неговите почитатели повтарят едни и същи неща, като лукаво премълчават съмнителните и нелицеприятни факти, които биха могли да събудят подозрение у православния човек, или когато това няма как да се направи – прикриват тези факти зад благовидни причини, намекват за недостатъчна подготвеност у читателя, който бил неспособен да разбере висотата на Софрониевото учение^[3], тоест стараят се да въведат читателя в заблуда, да представят черното за бяло. Но все пак волно или неволно от устата на самия о. Софроний и неговите почитатели се отронват думи, които принуждават православния християнин да се замисли и дори да се ужаси. Какви са фактите, които премълчават почитателите на архим. Софроний (Сахаров).

1. Произходът на архим. Софроний (Сахаров)

Биографите му ни съобщават, че Сергей Сахаров се родил през 1896 г. в многодетно православно семейство. Бащата Симеон Сахаров бил голям майстор в изработката на дамски чанти и куфари.

Нищо повече за произхода на Сергей Сахаров не е известно, а и самият той не разказвал за това. Единственото, което успяхме да открием, е написаното от свещ. Михаил (Половцев), че о. Софроний (Сахаров) е покръстен юдеин^[4]. Значи е с юдейско потекло, но повече никакви сведения за това няма. Самият архим. Софроний и неговите близки не съобщават нищо за своето родословие, както било прието сред високообразованите хора от неговото време.

2. Обучение по живопис при авангардистите и окултистите

Монахиня Гавриила (Брилиот), най-близкото духовно чедо на о. Софроний, в книгата си „В търсене на съвършенство в света на изкуството. Творческият път на о. Софроний”^[5] подробно описва творческия път на архим. Софроний от младостта до кончината му. От главата „Годините на оформянето му в Русия” научаваме, че в ранните години при формирането на Сергей (светското име на о. Софроний) са оказали голямо влияние два източника несъвместими с Православието:

1) художниците-авангардисти, разрушителите на руската традиционна живопис, своего рода „обновленци” в изкуството и преди всичко Василий Кандински.

2) източната мистика и окултизмът, които широко се практикували в авангардистките среди, в които е бил привлечен Сергей (Сахаров).

Ще поясним за читателите, които не са запознати със сатанинските „премъдрости” на авангардното изкуство, че авангардизмът е мерзост, използваща техниката на иконописта за сатанински цели^[6]. Появяването на руския авангардизъм е свързано с юдаизма: основанията на безпредметната (= абстрактна) живопис се крият в забраната на изобразителността в юдаизма^[7]. Художниците-авангардисти (повечето от които извращенци) потъпкали принципите на руската реалистична живопис, произвели чудовищна подмяна на богодадената красота със сатанинска уродливост, с кощунство, и което е най-страшното – накарали народа масово да вярва, че точно това е „новото изкуство”. Тези, които не желаели да признаят новопоявилите се „шедьоври” (от рода на „Черния квадрат”) на Малевич^[8], били обявявани за профани и за хора с ретроградни възгледи и били подлагани на безжалостен присмех^[9].

По този начин авангардистите в художествената сфера пропагандирали юдаисткото изкуство „за избрани”, „за посветени”, като такова станало и учението на самия о. Софроний. Както той високомерно ще напише в книгата „Да виждаш Бога както Си е”: „...неопитните и подобни на профани люде, които са дошли в изложбената зала или в музея и не знаят кое произведение носи печата на висша гениалност и кое – на посредствеността и не е достойно за внимание. Често тяхното предпочитание е на страната на последно упоменатите нищожества” (М. Гавриила, стр. 66). Сега става ясно, че под „нищожества” се подразбират истинските руски художници, считани от авангардистите за „изживял времето си баласт” и „боклук”, тоест хора като И. И. Шишкин, И. Е. Репин, В. А. Серов^[10] и др, а за „най-възвишено гениално творчество” – безобразната и богоотстъпническа авангардна живопис, покваряваща съзнанието и душите на „профаните”, които искрено се опитвали да разберат и да „обикнат” това изкуство „за избрани”, както им нашепвали лукавите юдеи.

Монахиня Гавриила (Брилиот), която била най-близко духовно чедо на о. Софроний и имала възможност лично да беседва с него, ни съобщава какво дълбоко влияние оказал на младия Сергей Сахаров художникът-модернист и окултист Василий Кандински – ключова фигура в руската авангардна живопис, един от главните й теоретици, разрушител на християнската художествена изобразителна школа, богоборец в изкуството.

Духовният наставник на младия Сергей (Сахаров) Василий Кандински

През 1919–1921 гг. Сергей посещавал ателието на Кандински и участвал в беседите и дискусиите. Както пише о. Софроний, Кандински го привлякъл с идеите си за чисто творчество, като го склонил към абстрактното изкуство («Видеть Бога как Он есть», с. 67–68), а идеята за „чистото творчество” била твърде близка до идеята за потапяне в небитието характерна за източната мистика.

Василий Кандински бил под влиянието на различни източни учения, увличал се от шаманство, антропософия, тоест занимавал се с окултно-мистични сатанински учения. Първите антропософски школи били създадени през 20-те години на ХХ век на основа контактите с бесове („космическите духове”).

В същото време Кандински се обявявал за православен! В дома му на стената висяла икона на вмчк. Георги Победоносец, която той кощунствено използвал за прототип на картината си „Синият конник”.

Сергей Сахаров – по това време на 23 години, и Василий Кандински се движели в кръгове, където било прието хората да се обръщат към суфизма (мистично течения в исляма), източните религии, дори към спиритизма, медиумизма и пр.

Митрополит Йеротей (Влахос) – също духовно чедо на архим. Софроний, кощунствено твърди, че благодарение на художествения (тоест на авангардисткия = сатанинския) опит от младостта си „старецът получил от Светия Дух памет за смъртта и този дар породил у него жажда да излезе извън пределите на ограниченото, накарал го да търси вечността. Това в неговите студентски години го довело до източния мистицизъм” (Митр. Иерофей. Знаю человека во Христе). Къде се е чуло и видяло Дух Свети да обдари с каквито и да било дарования новоначален и духовно неопитен човек, при това все още блуждаещ в дебрите на източната мистика?! Това противоречи на всичко, което говорят и за което предупреждават светите отци. Кощунствено е също така да се твърди, че Светият Дух довел Сергей <...> до източния мистицизъм!

Монахиня Гавриила (Брилиот) намира „следи от дълбокото влияние на Кандински” не само в живописта, но и в съчиненията на архим. Софроний. Тя твърди, че „най-яркият общ художествен образ, който те двамата използват в своите съчинения се явява пирамидата” (М. Гавриила, с. 63). Нататък м. Гавриила привежда и съответните откъси от трудове на Кандински и о. Софроний:

„В. Кандински: „Голям остроъгълен триъгълник с неравни страни, чиято най-малка част е насочена нагоре – това е схематично вярно изображение на духовния живот <...> На най-високата част понякога се намира само един човек. Неговото радостно видение е равнозначно на неизмерима вътрешна печал” (Кандинский В. О духовном в искусстве. М.: Архимед, 1992. С. 17).

„Отец Софроний: „Господ не отрича факта на йерархичното неравенство, на делението на висше и низше, на голямо и малко, но тази Пирамида на битието Той преобръща наопаки и така достига крайно съвършенство. Несъмнено на върха на тази пирамида е Самият Син Човечески” (Архим. Софроний. Преподобный Силуан Афонский. Патриарший Ставропигиальный монастырь св. Иоанна Предтечи. Эссекс (Англия), 1990. С. 104)^[11]. И нататък: „Христос като Творец, тоест причина, (на славянски „вина”) за битието и в този смисъл като „Виновник” за битието на света взима върху Себе си бремето – греховете на целия свят^[12]. Той е върхът на преобърнатата пирамида, върху върха на която е стоварена тежестта на цялата пирамида на битието” (Из книгата на м. Гавриила (Брилиот) «В поисках совершенства в мире искусства. Творческий путь отца Софрония», с. 62).

За да могат изложените разсъждения да разкрият пред читателя цялата си сатанинска същност, необходимо е да бъдат дадени някои разяснения.

„Пресичащите се триъгълници образуват кабалистичната тетраграма (хексаграма), масонския „Соломонов печат”. Тя изобразява дяволът като равностранен триъгълник, който е обърнат с върха надолу, а не нагоре, с което се изобразява пълната противоположност на сатаната спрямо Бога” (Лукин Ю. Н. В мире символов. Харбин, 1936. стр. 8).

За кабалистичния произход на обърнатата пирамида пише и монахиня Касиния (Везенкова), която в продължение на 18 години била духовно чедо на свт. Серафим (Соболев), велик ревнител на благочестието и прославен вече от Църквата (паметта му се чества на 13/26 февруари). По благословението на своите духовни ръководители тя направила разбор на учението изложено в книгата „Старец Силуан”, въз основа на което твърди: „Учението за „преобърнатата пирамида на битието” е взето изцяло от кабала и чернокнижието. „Пирамидата на битието” се родее с окултизма и теософията. Именно тя – „преобърнатата пирамида на битието”, представлява кабалистичния триъгълник обърнат с върха надолу като знак на дявола. Противоположният нему триъгълник обърнат с върха нагоре е знакът на Светата Троица – Бога”.

В книгата на английския историк и религиозен писател Робинсън „Животът на апостол Павел” има една глава, в която става дума за събитията по време на големия смут в Ефес, описан в 19-та глава от книгата Деяния на светите апостоли. В нея Робинсън разкрива изключително гнусните и мерзки тържества в чест на „богинята” Артемида, по време на които от храма й се изнасял нейният личен „свещен” символ – черна пирамида с обърнат надолу връх (!!!), която означавала женския детероден орган. Около него в блудно беснуване подскачали жреците.

Как да си обясним, че този езически, масонски и окултен символ – преобърнатия триъгълник или преобърнатата пирамида, се появява в книгата на о.  Софроний „Старецът  Силуан”?!^[13] Освен това о. Софроний кощунствено заявява, че Христос е „върхът на преобърнатата пирамида” и че всеки християнин „върви надолу, натам – към дълбините на преобърнатата пирамида, където се съсредоточава страшната тежест, натам, където е Този, Който взе върху Си греха на света – Христос” (Старец Силуан, Глава 13, «Кончина старца», с. 231).

Емблема на Международното Теософско общество (повече – тук)

Това вече е юдейското учение, че Христос е осъден и е в ада и Неговите последователи също отиват в ада. Освен това, ако „пирамидата на битието” се преобръща и върхът й отива надолу, то тогава долната й част сочи нагоре, тоест дяволът от низините на ада се оказва на върха и значи бива възнесен на върха на творението. Това е великата „тайна на беззаконието” (2 Сол. 2:7), тайната на „дълбините сатанински” (Откр. 2:24), тайната на черната магия, на цялото мерзко чернокнижие, тайната на теософията, затова и монахиня Касиния прави извода: „Преобърнатата пирамида на битието, в която нашият Господ и Бог Иисус Христос е поставен на самото дъно (преобърнатия връх) на творението разрушава и отменя Светото Евангелие, посланията на светите апостоли, Откровението и изобщо целия Нов Завет, богослужението с неговите боговдъхновени канони и най-вече Божествената Литургия, а също и православното иконопочитание”. Подробни убедителни и разбираеми за всеки християнин доказателства по въпроса тя привежда в своя труд^[14]. Също така отбелязва, че в цялата книга за старец Силуан нито веднъж (!) не се привеждат слова от Новия Завет^[15].

Монахиня Касиния пише още: „Душата скърби, ужасява се и отказва да приеме това ново … учение в православното богословие”. Защото „ако поставим Господ на „самия връх” на преобърнатата пирамида на битието, то това ще бъде вече не ада, а под ада, и освен това „под страшна тежест”. И тук става въпрос за след Разпятието и Възкресението на Господа и Спасителя. Получава се не хула, а нещо много по-лошо от хула. Получава се някакво мерзко издевателство, което е по-страшно и по-кощунствено от поруганието извършено от грубите римски войници в преторията на Пилат”. Монахиня Касиния отбелязва също: „Интересно би било да узнаем поне нещичко за архим. Софроний… Кой е той? Откъде е? Какво е неговото родословие?”^[16] И прави извода, че „Архим. Софроний несъмнено е теософ и стилът на книгата му го изобличава. Всички тези тайни съединени в едно съставляват тайната на сатанинското масонство. Остава ни само да кажем „Да възкръсне Бог и да се разпръснат враговете Му” (М. Касиния. О бесовщине опрокинутой пирамиды).

Разбираме, че засегнатата тема се нуждае от по-дълбок богословски анализ. Тук привеждаме само това, което можахме да забележим, но за мислещия читател и то трябва да е достатъчно.

<<предишна || следваща >>

Благодатный огонь

Превод: прот. Божидар Главев

[1] https://cutt.ly/drrd5uM

[2] Касиния (Везенкова), м. О бесовщине опрокинутой пирамиды (http://kasiniavezenkova.blogspot.com/2011/10/blog-post_14.html). (М. Касиния е убита през 1981 година при загадъчни обстоятелства само година след писмата си относно книгата на Софроний Сахаров до Руския патриарх Пимен (Извеков) (http://kasiniavezenkova.blogspot.com/2011/10/).

[3] Този способ е изключително широко използван от самия о. Софроний в книгата „Старец Силуан” – бел. прев.

[4] Свящ. Половцев М. Михаил, Иларион (Алфеев) проповедует ересь, осужденную святыми соборами.

[5] Тази  книга е издадена през 2014 г. в Англия от манастира на о. Софроний в Есекс, а през 2016 г. е преведена на руски език.

[6] Виж забележителната статия на А. Яхнин „Антиискуство. Записки очевидца” на сайта Православие.ру.

[7] Яхнин А. Антиискусство: Записки очевидца. Ч. 2: Кандинский.

[8] Едно от най-кощунствените произведения на модерната живопис е картината на Казимир Малевич „Черният квадрат”, която представлява пародия на православната икона и на Самия Христос. Малевич е нарисувал черен квадрат с разпукана повърхност. В Свещеното Писание камъкът означава Христос: „Камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла: това е от Господа, и е дивно в очите ни”. „Черният квадрат” е бил изложен през 1915 г. и тази „картина” била умишлено сложена в източния край на изложбената зала, мястото, където обикновено в дома стоят иконите.

[9] Същото е отношението и днес към тези, които не приемат „изключително възвишеното и достъпно за малцина” богословие на о. Софроний, Силуан Атонски и други новоканонизирани старци – бел. прев.

[10] Тези художници въставали срещу пагубното влияние на „Парижката школа” в живописта. Както разказва същата тази м. Гавриила, «старшето поколение художници се обявило против новото изкуство от Франция. Репин се боял, че под влияние на това изкуство руските художници могат да загубят най-важното качество на художника — сърцето. В. Серов <...> изпаднал в ужас от влиянието на картините (на модернистите — Иг. А. П.) <...> на неговите студенти. <...> Той преподавал на много авангардисти и виждал в тях готовност за промяна и някаква странна уязвимост от това течение. <...> Трудно било за Серов да води разумен разговор с тези студенти, които настоявали на истинността на своите собствени съмнителни представи за действителността. <...> В края на краищата Серов заявил в отчаяние: «...те искат да вървят в крак с Париж и не искат да се учат». В 1909 година Серов напуснал учебното заведение, в което преподавал. (М. Гавриила, с. 29).

[11] В глава 13-та «Кончина старца» в книгата «Старец Силуан» 1994 г. (стр. 230–231).

[12] Това представлява съвсем ново, кощунствено и непознато досега изложение относно причината за Христовото въплъщение и понасяне греха на света. Причината според о. Софроний не е грехопадението на човека, от една страна, и безкрайната Божия любов, от друга, а това, че Самият Бог изначално е „Виновник за битието на света”. Оттук и молитвата за целия свят, която е център на духовния живот и опит (по о. Софроний), придобива космически и окултен характер – бел. прев.

[13] Според твърдението на самия о. Софроний, всичко, което той е научил го е научил от старец Силуан – бел. прев.

[14] Касиния (Везенкова), м. О бесовщине «опрокинутой пирамиды» (2-е письмо архиеп. Владимиру) (http://kasiniavezenkova.blogspot.com/2011/10/blog-post_14.html).

[15] В първото издание, което е ползвала и монахиня Касиния. Впрочем привеждането на цитати от Новия Завет не е стопроцентов белег за православност. Такива привеждат всички еретици. Липсата на позоваване на Новия Завет обаче показва едно твърде характерно за новоканонизираните през 20-21 век от Константинополската патриаршия светии пренебрежително отношение към Свещения текст. Водещи при тях са личното преживяване и опит, а учението на Христос и Църквата винаги са на заден план  – бел. прев.

[16] Търсим, но не намираме, искаме, но няма да ни се даде. В известен смисъл о. Софроний се явява кощунствен аватар на Христос: „Род же его кто исповесть” – бел. прев.