Въведение

Във всяка православна книжарничка можете да намерите книгите на архим. Софроний (Сахаров), а в по-големите магазини има и цял отделен рафт с негови трудове. Това име стана широко известно в Русия през 90-те години на миналия век преди всичко благодарение на книгата „Старец Силуан”, написана от йером. Софроний през 1948 г. и издадена за пръв път в Париж през 1952 г. Книгата съдържа жизнеописението и духовния опит на един атонски подвижник, руски монах, прост селянин, чийто единствен ученик се оказва архим. Софроний. Първите разсъждения на архим. Софроний стават известни на православния читател също чрез книгата „Старец Силуан”, тъй като представляват повече от половината й съдържание. Впоследствие тази книга беше издадена в големи тиражи, преведена на 20 езика като нееднократно беше преиздавана, превръщайки се в известна и любима книга за огромен брой православни читатели. Уважението, което всеки православен християнин изпитва към Атон и атонските подвижници се пренася върху автора на книгата, предизвиквайки у читателите особено благоговение към неговото име и трудове.

Нека ни простят християните, които с цялото си сърце са възприели книгата за атонския подвижник старец Силуан^[1], когото почитаме като руски православен монах-подвижник, каквито на Атон имало много както по-рано, така и по негово време^[2]. Но това, което за схимонах Силуан и неговото учение ни се съобщава от Софроний (Сахаров), има нужда от проверка и сериозен богословски анализ, още повече трудовете на самия архим. Софроний^[3]. Както е казал св. Йоан Златоуст „наш дълг е да изложим истината, която знаем, пред тези, които искат да чуят”, да обърнем внимание на читателя към тревожните и малко известни страни от живота и дейността на архим. Софроний, които се откриват при внимателното изучаване на неговите трудове.

Книгата „Старец Силуан” ми попадна за първи път в началото на 90-те години на ХХ век. По това време аз открих за себе си наскоро излязлата книга „Моят живот в Христа” на о. Йоан Кронщадски – великия руски чудотворец, светец, чрез когото Господ извършвал явни чудеса из цяла Русия. Преглеждайки книгата „Старец Силуан”, аз неволно я сравнявах с творението на о. Йоан Кронщадски и усещах някаква тънка духовна граница^[4], една едва доловима, но твърде съществена разлика между тези книги. Осъзнах, че трябва да почакам с четенето на книгата „Старец Силуан”. Освен това стана ясно, че тя е издадена на Запад, откъдето са дошли немалко съмнителни и дори еретически учения.

След това ми обърнаха внимание, че духоносните руски старци (такива като архим. Кирил (Павлов), архим. Йоан (Крестянкин), схиархим. Серафим (Тяпочкин), глинските старци Серафим (Романцев), Андроник (Лукаш), митр. Зиновий (Мажуга) и вече прославените схиархим. Йона Одески, архим. Тихон (Агриков), прот. Николай (Гурянов), иг. Никон (Воробьов) и др.) никога не са се позовавали на тази книга. Дори напротив, валаамските старци-монаси не приемали книгата „Старец Силуан”, посочвайки, че тя носи неправославен дух, а иг. Никон (Воробьов) оставил критичен коментар към нея^[5]. Един от уважаваните духовни писатели и богослови на нашето време архим. Рафаил (Карелин) предупреждава за разлика между духовете при старец Силуан и архим. Софроний: „Кой би могъл да изследва достоверно опита на о. Силуан? Отговарям – отците от Добротолюбието. А откъде научаваме ние какъв е бил опитът на о. Софроний? От неговата лична кореспонденция и книгата „Да видиш Бога както си е"... Духът на тази книга, както на мен ми се струва, се различава от духа на записките на о. Силуан. Затова ви предупреждавам, че в книгата за старец Силуан се проявява често личността на самия о. Софроний” (Архим. Рафаил (Карелин). Об о. Софронии и его книге «Старец Силуан»)^[6].

Нито дума за о. Софроний не казва и известният в Русия атонски старец и подвижник Паисий Светогорец. Духоносните старци, които изброихме по-горе също никъде не привеждат разсъждения от самия архим. Софроний. Но затова пък с такива мисли са изпъстрени много съвременни православни издания. Възниква идеята, че наличието поне на един цитат от книга на о. Софроний се явява негласно условие за издаването на съвременна православна книга (както в съветските времена – наличието на цитат от трудовете на Ленин). За увеличаване известността на архим. Софроний допринася и голямото количество конференции, заседания и опити за неговото прославяне (канонизация) от страна на Константинополската патриаршия. Но по време на всички тези мероприятия нито дума за крайно съмнителните учения и направления в дейността на архим. Софроний (Сахаров). За това именно ще стане въпрос по-нататък.

След като книгата „Старец Силуан” стана известна в Русия, на руски език излезе и книгата на самия архим. Софроний (Сахаров) „Да виждаш Бога както си е” (в първото френско издание заглавието е „Бог и аз”). Независимо от предизвикателното заглавие, вниманието на православните читатели бива привлечено и от необичайния знак на обложката на тази книга – кръст, който е съединен с нещо непонятно. С времето се изясни, че това е не друго, а стилизиран вид на юдейския седмосвещник менора!

В по-късните издания на книгите на архим. Софроний на руски език това лого беше заменено от логото на Света Гора. Но и до ден днешен в продажба могат да се намерят книги на о. Софроний и неговите последователи с тази емблема. Именно нея архим. Софроний е взел за лого на първите издания на своите книги – съединеният с кръст юдейски седмосвещник (менора) се явява символ на манастира в Есекс основан от архим. Софроний.

Снимка от олтара на църквата „Вси светии” в Есекс,

направена на Пасха през 1968 година

и приведена в книгата «Писма до близки хора», М., 1997

След излизането на тази книга в Русия в Московската духовна семинария и академия възникнаха спорове относно духовните писания на о. Софроний, които пораждаха съмнения от богословско естество. През 90-те години на ХХ век тази тема се повдигаше в разговорите на семинаристите и монасите от Троице-Сергиевата Лавра. В академичното богословско списание бяха публикувани няколко статии от свещ. Михаил (Ходанов) относно несъответствията в писанията на о. Софроний със светоотеческата традиция^[7]. Но тези обсъждания и статии не разкриват всички тъмни страни в учението на о. Софроний. Духовникът на Свето-Троицката Лавра архим. Кирил (Павлов), на когото станаха известни подозрителните страни на това новопоявило се течение в Църквата, даде следното благословение: „Изследвайте тези неща, проверете всичко и напишете”. Явно дойде вече времето да изпълним това благословение.

Към времето, когато пристъпих към работа, книгата на архим. Софроний „Да виждаш Бога както си е” вече беше разпродадена. Дойде ми наум да я потърся в храма „Свв. Козма и Дамиан” в Шубино, който е известен като обновленчески. Всички знаят, че обновленците са рушители на Църквата, затова си помислихме, че тази съмнителна книга би трябвало да се разпространява от тях. Предположението ни се оказа вярно: книгата я нямаше на витрината, но след настоятелни молби да я потърсят, продавачката с тайнствен вид я измъкна изпод рафта и ни я продаде. Очевидно тази книга не дават на всекиго...

Тъй като на обложката на книгата на архим. Софроний е изобразен символът на юдаизма – менора, решихме да потърсим паралели на изложеното в нея в съвременната юдаистка и кабалистична литература. По съвет на хора, изучаващи философия, намерих книгата на известния съвременен юдейски философ-хасид Мартин (Мордехай) Бубер „Два вида вяра”. Книгата разглежда учението на съвременния талмудизъм. И това, което ме шокира бе, че в предговора на книгата Григорий Соломонович Померанц споменава сред „великите духовни писатели на днешното време” … Силуан Атонски! При това той го поставя в един ред с Ауробиндо (създателя на интегралната йога), Кришнамурти (индийски теософ, йога и гуру), Томас Мертън (американски поет, обществен деятел, проповедник на дзен-католицизма)^[8] и др.

След като в предговора се споменава Силуан Атонски, става ясно, че всичко това има един общ корен. Ние не желаем да очерняме паметта на атонския подвижник старец Силуан, но въпросът е с какво духовно основание еврейски писател, пишещ за хасидизма хвали православен монах. И защо избира именно Силуан Атонски?

Когато анализирахме книгата на архим. Софроний „Да виждаш Бога както си е” и книгата на Мартин Бубер „Два вида вяра”, резултатите ни смаяха. Оказа се, че цели абзаци, отнасящи се до начина на молитва в тези книги почти напълно съвпадат: слизанията по спирала в ада в бездната на отчаянието и оттам полетът към Бога. Сходствата бяха толкова поразителни, че може дори да се сбърка писаното от о. Софроний с това на Бубер.

Ето пример за сравнение на две изказвания. Първото е на о. Софроний, а второто – на Мартин Бубер.

„За полета над тази бездна е нужна енергията на благословеното отчаяние; действието на благодатта в нас приема форма на „решимост”. Светлината се вижда в далечината”^[9].

„На неспасения човешки свят противостои спасението на човешката душа във възвишено безсилие. Това са два образа: образът на бездната, краищата на която са съединени само с ореола на Спасителя, и образът подобен на бездна, покрита сега само с непроницаем мрак…”^[10]

Има много такива сходни места в трудовете на о. Софроний и Мартин Бубер.

Вече изминаха 25 години откакто в Русия за пръв път се появиха книгите на о. Софроний. През това време станаха известни множество факти и обстоятелства от неговия живот и учение, които не позволяват той да бъде наричан не само старец, но дори православен човек. Това ще покажем в тази статия, прилагайки фотоматериали и посочки към всички източници, които са ни на разположение, за да може читателят сам да провери достоверността им. (Възможно е някои от интернет-източниците с времето да бъдат блокирани и дори свалени от публикация, нещо, с което вече се сблъскахме).

следваща >>

Благодатный огонь

Превод: прот. Божидар Главев

[1] С цел изобличението на Софроний Сахаров да не звучи толкова скандално за почитателите на последния и на старец Силуан Атонски, авторът (иг. А. П.) се опитва някак да отдели създадения от архим. Софроний образ на монах Силуан от предполагаемия му действителен такъв. Така обаче влиза в противоречие със самия себе си и с това, което сам отбелязва по-долу в бел. №3 – бел. прев.

[2] Виж например книгата на йером. Антоний Светогорец «Жизнеописания Афонских подвижников благочестия XIX века» или «Новый афонский патерик»: В 3-х т. М.: Орфограф, 2018.

[3] Прави особено силно впечатление фактът, че всичко известно нам за преп. Силуан ни се съобщава посредством неговия „ученик” Софроний (Сахаров) и ние не разполагаме с други източници на сведения за първия, които могат да потвърдят или опровергаят написаното от архим. Софроний за стареца Силуан.

[4] Контрастът между книгата „Старец Силуан” и познатите ни жизнеописания на православни подвижници всъщност е драстичен. Докато при традиционните жизнеописания личността на писателя е изцяло на заден план, а на преден е образът на този, за когото се пише, в книгата „Старец Силуан” е точно обратното. На преден план е писателят-биограф с неговите нескончаеми и често пъти отвлечени разсъждения, а личността на главния герой е на втори план, като нейното описание се използва най-вече за придаване авторитет на авторовите разсъждения – бел. прев.

[5] Никон (Воробьев), иг. Комментарии к книге иером. Софрония «Старец Силуан» // Никон (Воробьев), иг. Как жить сегодня: Письма о духовной жизни. М., 2011. С. 419–428.

[6] Въпросните „записки на монах Силуан” и досега не са издадени, значи няма как да се знае какъв е техният дух. Известно ни е само написаното от о. Софроний, следователно и тук се касае за едно изкуствено разделение. Канонизацията на архим. Софроний от страна на Цариградската патриаршия обаче слага точка на подобни спекулации – ­бел. прев.

[7] „Тази рецензия бе разгледана от изтъкнати преподаватели по основно богословие и догматика в Московската Духовна Академия и публикувана в списанието «Духовный мир», издавано от МДА от 1994 г. Либералните среди реагираха твърде остро срещу този труд. Един от работещите в ОВЦС предаде на автора своите впечатления, как този материал бил посрещнат от почитателите на о. Софроний в Англия, където той е живял: «Англичаните просто се хванаха за главата и питаха — кой е този автор, откъде се е взел и как е посмял?!» –  Книгата «Ще видим Бога както си е» на архимандрит Софроний (Сахаров) в светлината на Светоотеческата традиция – част 1

[8] „Съществува опитът на трезвата мистика на великите духовни писатели на днешното време Ауробиндо, Кришнамурти, Сузуки, Томас Мертън, Силуан Атонски, Антоний Сурожски (решаващо значение днес има не вероизповеданието, а личността).” (Померанц Г.С. Встречи с Бубером, с. 13).

[9] Архим. Софроний (Сахаров), Видеть Бога как Он есть. Гл. 7: Благословение знать путь (https://azbyka.ru/otechnik/Sofronij_Saharov/videt-boga-kak-on-est/7)

[10] Бубер М. Два образа веры. Раздел 16, стр. 34 (https://www.litmir.me/br/?b=125012&p=34)